Да чакаме търпеливо своя шанс, не е присъщо на всеки. Колко дълго можете да чакате, когато нещата не отиват в желаната посока?
Вероятно сме забравили да бъдем търпеливи, защото получаваме всичко тук и сега като малки разглезени деца. Важните неща в живота обаче не се получават с един клик, нито за един ден.
Целите и стремежите ни изискват време – време, през което се разкъсваме между желанията си и реалността. Искаме нещата да се случват на мига, искаме да получаваме без болка, без усилия, без чакане. И тук се проявява нашият характер – колко дълго можем да устоим, без да се предадем.
„Животът не е състезание за бързина, а – за издръжливост!”
Но как да бъдем търпеливи в този динамичен свят, който не спира да изисква, да ни цеди, да ни кара да живеем на предела?
Първо трябва да разберем, че ние не сме се родили търпеливи. Наблюдавайте как малките деца не могат да контролират емоциите си, когато искат някоя играчка. Ако и сега като възрастни следваме този модел, означава, че не сме израснали изобщо.
Човек се учи на търпение. Ако не се научи сам, животът ще го научи, но по трудния начин. Търпението е сила в много отношения и много ситуации. Накрая винаги печели този, който умее да чака. Ако нямате търпение за малките неща, то големите ви цели ще се сгромолясат.
Когато се научите да чакате и позволите на времето да реши вместо вас, това ви носи неочаквано спокойствие. Понякога искаме нещо много силно, но не го получаваме. След време разбираме, че така е било най-добре за нас.
По-лесно е да бъдем търпеливи – първо към себе си, после – към другите. Приемайки, че всичко изисква време и постоянство, ние се освобождаваме от натиска и твърде големите очаквания.
Дайте си време, дайте и време на другите и ще стигнете там, където ви е предопределено да бъдете!