Университетската Ботаническа градина в Балчик е едно уникално бижу на Северното Черноморие. Простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по Закона на защитените територии. В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона. Ботаническата градина е включена в 100-те национални туристически обекта. В територията на Университетска Ботаническата градина влиза и Арихитектурно-парков комплекс „Двореца“, обхващащ сградния фонд и парковата част на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. По протежението на морския бряг, на терен с голяма денивелация са обособени тераси – градини, свързани помежду си със стръмни стълби, зелени тунели и арки.
През 1955 г. теренът на парка е предоставен на Софийския Университет за създаване на Ботаническа градина, която се изгражда под ръководството на акад. проф. Даки Йорданов. Постепенно обектът променя своята функция и от парк с представителни функции се превръща в Ботаническа градина – институция с научни и образователни функции и отворена за широк обществен достъп. Ботаническата градина е специализирана в развитието на колекции от тропични и субтропични екзоти, както и други уникални растения. Известна е с колекцията си от едрозамерни кактуси и сукуленти, експонирани на открито през топлите месеци на площ от около 1 дка. През 2012 г. отвори врати Постоянна експозиция кактуси и сукуленти, и така любителите на тези бодливи екзоти могат да се насладят на цветовете и красотата им целогодишно. Атракция е и градината със зимоусточиви кактуси.
Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво и др. В парниците на градината зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. Емблематично е килимното зацветяване в Божествената градина и красиво оформените партери и кътове на градината, в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 4 600 растителни вида.
Освен красив кът на България Университетската ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството. Градината е спасителен център на редки и застрашени видове по Вашингтонската конвенция. Тя е член на Световния съвет на ботаническите граднии BGCI, Европейския консорциум на ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично образование в ботаническите градини (EBGEN). Участва със своите колекции в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от цял свят.
Ботаническата градина е създадена преди шест десетилетия от родения в Омуртаг академик проф. д-р Даки Йорданов. Той е едно от големите имена в историята на българската ботаника и биология. Дълги години е начело на родната ботаническа наука и нейн символ. Даки Йорданов е роден на 1.09.1893 г. в гр. Омуртаг, в многолюдно и бедно семейство. Но въпреки това трудът, честността и справедливостта са главните човешки добродетели, с които израстват децата на Йордан Вичев и които те запазват за цял живот.
Трудно протичат ученическите години на Даки Йорданов. През 1907 г. той се записва в шуменското двугодишно земеделско училище, в което става любимец на учителите. През 1909 г. завършва с отличен и въпросът „Сега на къде?” отново застава пред него, все тъй труден и неразрешим, както преди. Полученото образование не го задоволява и желанието му да продължи да се учи сега е още по-силно и непреодолимо. Подпомогнат от брат си Вичо Йорданов завършва Шуменската гимназия и същата година се записва за студент по естествена история в Софийския университет. Желанието му да следва се сбъдва, занятията в кабинетите и аудитариите го увличат. За съжаление скоро е принуден да прекъсне учението си, тъй като България влиза в пламналата вече
Първа световна война и той е призован в армията. Така той губи три години от своето следване, но мисълта, че трябва на всяка цена да завърши висшето си образование, не му дава мира. През 1919 г. Даки Йорданов отново е студент в Софийския университет, а през 1921 г. се дипломира като защитава семинарна работа на тема „Флората в Омуртагската околия”. 1922 до 1973 г. е период на дълга пеподавателска кариера в Софийския университет. Едновременно с това той се занимава и с научноизследователска дейност. Автор е на повече от 120 научни труда. Работи в различни области на ботаниката. За 15 години се раждат над 30 научни статии и студии, които са ценен принос в опознаването на българската флора. Той проучва и растителността в Гърция и Албания.
В знак на признателност и уважение към флористичното дело на Даки Йорданов на негово име са наречени над десет нови за науката растения. След 1962 г., вече в понапреднала възраст, той отново се отдава на активна изследователска дейност – ръководи колектив и сам участва в разработката на капиталния труд ”Флора на България”.
Цялото му творчество е плод на завидно трудолюбие и вдъхновена любов към ботаниката, на изстрадан и честно изпълнен дълг към науката. Статиите на Даки Йорданов съдържат елементи на геоботаниката, фитогеографията и екологията. Той е един от авторите на колективния труд „Растителност на ливадите и пасищата в България”. Академик Даки Йорданов работи и в областта на палеоботаниката. Негова заслуга е създаването на секция „Палеоботаника” в Института по ботаника към БАН.
Той пише и научно-популярна статия за ролята на насекомите и други животни при разспространението на гъбите. Работи и по проблеми, които имат непосредствена насоченост към практиката. Такава е студията му „По въпроса за възможностите и изгодата за отглеждане на някои субтропични и южни културни растения в България”. Като изхожда от естествените екологични условия и биологията на някои субтропични и южни растения /кафе, чай, черен пипер, дафиново дърво и др./ той стига до извода, че масовото им отглеждане у нас е икономически неизгодно.
Подробен характер има и статията „Биологични особености на дървесните и храстови видове, които могат да се използват при озеленяването на градове и околностите им”. Акад.Даки Йорданов представя българската ботаника на много международни конгреси, симпозиуми и др. Участва в световния ботанически конгрес в Париж /1954 г./, в Монреал /1959 г./, Петербург /1976г./.
Много сили и енергия влага и в изграждането на Националната ботаническа градина край Драгалевци. Неразделна част от научноизследователската работа на акад. Даки Йорданов е неговата непрекъсната грижа по подготовката и ръководството на млади научни кадри. И до днес ние не забравяме неговия завет: „Основното е да обикнеш избраното от теб и да го следваш неотклонно, да гориш с него, дори ако трябва да изгориш, но да живееш със съзнанието, че трябва да бъдеш полезен”.
Източник: УЧИТЕЛИ