Бисери от клиенти, които ще те спукат от смях!

Долните са събрани с дружни усилия на потребители от Бг-мамма – някои като клиенти, други в ролята на продавачи.
Приятно четене!

Последното за което се сещам е от вчерашното ми посещение в близката аптека:
– Извинете…имате ли презервативи за еднократна употреба…?
Аптекарката ме погледна и едвам се сдържа

Преди години работех като екскурзовод по морето с чехи. Та пристига една туристка с въпрос как да си зареди картата за телефона. Обясняваме й, че на картата, която има, има сиво поле, под което има код и този код трябва да го вкара в телефона. Туристката беше не първа младост и си записваше всичко. Последва въпрос, как ще махне това сивото, за да види кода и отново й беше обяснено, че ако вземе една монетка и го разтърка, ще изтрие сивата лента и готово. Въпросът, който ни разби беше:
„А каква трябва да бъде монетата – чешка или българска?“

Работя в електронна медия. Преди няколко дни звъни телефона и учтив женски глас ми съобщава, че има огромна ЛИЧНА молба. Аз – готова да помогна, викам: „Да, кажете, какво мога да направя за вас“. Отговорът беше: „Ами искам да повторите новините от вчера!“

„Искам едно ново филмче за този апарат“ (апарата беше цифров) или „какъв да бъде размерът на снимкиите“ – „ами .. лъскав“

Във фотоателие, въпрос от клиент :

„-Вий тука миитье ли? (има предвид промивате ли /проявявате ли филми)
– Ъ?
– Миитье ли, питам ?
– Господине, градската баня беше на съседната пресечка, ама я затвориха“

С едно старо гадже се хващахме на бас за презервативи. Един от басовете печеля аз и сумата е голяма-10 бр. Той ги пазари от аптеката, слага ги в джоба на якето си, отиваме на терен, бърка в джоба и ципът блокира. Блокира така че не можем нищо да направим. Веднага изтърчахме до шивашкото ателие отдолу и

– Моля спешно, да разпорите ципа, да отворите джоба.
Като се изсипа това ми ти изобилие от джоба, дамата нищо не ни взе, предполагам веселото настроение е било достатъчно.

Работя в магазин за авточасти, та редовно идват клиенти с молбата дай ми онова, дето стой там. Абе онуй бе, дет стой под туй бе.

В магазин за семена:
„Имате ли семе за кисели краставички?“

Мострена зала на кухненски мебели. Клиентът пита „а печки, хладилници, продавате ли?“ Колежката: „Имаме уреди, но те са за вграждане“. Чичката „Ами аз съм гражданин!?“

Клиент към продавачката: „До колко сте отворена?“

В кафето една дама пита: Извинете, пепелниците на самообслужване ли са?
И още, пак в кафенето: Едно кафе без кокаин

В кулинарен магазин: Извинете каква е разликата между зелевите и лозовите сърми? Продавачката: Ами едните са зелеви, а другите лозови. А клиентката: Благодаря.

В магазин за бельо две циганки към продавачката: Дай сутиен без бандерол с прозрачни дръжки!

Не помня диалога, но преди години работех в една интернет зала и ми се наложи да убеждавам една баба, че не може да прати писмото на внука си в USA, което написах на пощенския му адрес, както и прилежно опакования колет, който носеше – пак по „Интернета“. Казали й на жената, че по бързо ще пристигне писмото така. Май така и не ми повярва…

Редовния ми номер беше да обяснявам, че няма примерно айс-кола, защото няма сладолед и да заменят поръчката с айс-кафе или айс-нектар.

Преди дооооста години в интернет клуб една девойка искаше помощ да си влезне в пощата, отзивчив младеж от компанията и нащрака името (ID) и я пита: “ А паролата?“ …“Ми, пет звездички…“ *****

„Извинете Киселото мляко, Прясно ли е“

Значи, кани ме наскоро баба у тях по случай „да ми подари нещо“. Когато настана тържественият момент, тя обяви: „Купих си най-после наколенките на др.Ливайн. Ама те нали дават някакви промоции с тях, на мен щото не ми трябват, и реших: подлакътника го подарих на съседката, а вибратора реших на теб – по-ще ти свърши работа, отколкото на мен…

В магазин за козметика:
-Нали мога да си пръсна, нали е тостера това? (тестер)

-Имате ли парфюма Нош Па? Ставаше дума за Минг Шу, ама жената така се беше замислила, че…

Има едни лакове на Голдън Роуз, холографни, ако се сещате…та клиентката влиза и пита:
-Търся си лак на Голдън Роуз от ония халогенните…

Продавам части за компютри.

1. Звъни клиент и пробва да ми обясни какъв диск иска да си купи. Питам го:
– Колко голям да е диска (GB)
– 10/5/2 см е отговора

2. Пак звъни телефона. След дълги обяснения така и не може да ми кажи марката на компютъра си.
– Компютърът ви жълт ли е?
– Не, мръсно бял

Летата като студентка работех в хотел – администраторка. Хотелът пълен с руснаци. Пристига гост на хотела и вдига луд скандал, че преди час и нещо е поръчал румсървис, а поръчката я няма. От ресторанта дотърчава управителят и с извинителен глас: Ама, прощайтесь пожалуйста, келнер чукал, чукал, ама вы не отворил!“…
….

Администрацията на Централни гробища. От стола на хладилния завод, където ходехме да обядваме, се носят ароматите на обедното меню и най- вече на крем – карамел. С шефа си говорим: Аз: Шефе, днес за десерт ще има крем-карамел. Той: А, не. Днес е четвъртък, горим диабетици  Голям образ беше той, все такива ги нареждаше.

Моя приятелка работи на тел.за услуги 144:)
Задават им страхотни въпроси всеки ден
Клиент се обажда и пита-„Дайте ми телефона на сградата отсреща!“
„Кажете ми тел. код за Бургас. На отговора ‘056′ клиента пита – ами този го знам, дайте ми друг!“

Аз работех като продавачка и идва една баба и ми иска маргарин със салама вътре. Казвам и, че няма такъв, а пък тя ми вика, че гледала рекламата и иска жената. Чудих се, чудих и се сетих, че иска от маргарина с вкус на шунка и й обяснявам. Купи си жената и на другия ден се връща и ми вдига скандал, че съм я излъгала и съм й дала обикновен. Питам я по какво разбра, а тя, че нямало никаква шунка вътре, а само маргарин…

В бившата ми фирма от отдел „Маркетинг“ правеха проучване по телефона откъде клиентите ни са разбрали за нас:
– Добър ден. Откъде разбрахте за нашата компания, преди да закупите от услугите ни?
– От един трамвай…
(човекът имаше предвид реклама на изрисуван трамвай)

– Добър ден. Ако може да ни отпечатате нови визитни картички, че промениха телефонните ни номера.
– Да, добре, кажете номерата.
– А аз само да питам, неизползваните картички, дето ги отпечатахме предния път, може ли да ги върнем обратно?

******
– Колко струва на корицата да сложите лак срещу пръсти?

******
– От каква програма е този файл?
– От Уиндоус.

1, „Може ли факс сигнал?“
„Обадете се след малко – трябва да питам шефа“

2. Продавах в плод-зеленчук и пакетирани стоки. Имаше един дядо, който идваше с едно приспособление за определяне на вълни. Иска да си купи примерно 1 пакет ориз. Давам му, той държи отгоре му приспособлението. Ако не се заклатело – добра енергия имал оризът и го взема. Ако се заклати – лоша енергия и иска друг пакет. И така за абсолютно всяко нещо.

3. В същия магазин- една клиентка избираше картофите по големина и гладкост. Точно за 20 минути избираше половин килограм картофи – искала да си ги бели лесно. Еми аз за 20 мин. сигурно към 2кг картофи ще обеля

Отива моят любим на кафе с приятели, преди доста години. Сервитьорката взима поръчката, а нашият си поръчва сок от „маракуя“, девойката явно не е чувала за такъв и му вика: „Мнооого смешно, ще поръчвате ли изобщо?“

Шеф на Топлофикационно дружество: „Бе таз твойта визитка хубаво ми я дада на английски, ама барем телефона си напиши на български, че не говоря чужди езици“

В магазина влиза жена и продавачът учтиво я пита :
– Търсите ли нещо специално?
– Квот’ търся – намирам!

– Едно кафе Или /Illy/
– Кафе … или какво?

Веднъж в аптеката мъж пред мен търсеше лекарство за ерекция и естествено, без никой да го е питал държеше да уточни, че не било за него, а негов приятел го бил изпратил да му купи.

Позната деловодителка от бившия нотариат, наслушала се на лафове за „натурални“ актове, отива на барче и си поръчва „нотариален“ сок.

И мой патент – виждам наскоро реклама за кафе-автомат, от който можеш да си купиш кафето със СМС и аз питам „Ами как ще разберат къде да ми го донесат?“

В супер маркета: „Извинете, това сирене меко ли е?“. Момичето от щанда: „Е, самолет ако го кацне, няма да издържи“

При мъжа ми :
– Имате ли мечове?
– Кви ги искате?
– Гъбени!
(за неразбралите, става дума за дунапренени мечета за боядисване)

Един приятел навремето продаваше в една каравана. Една циганка дошла и му казала „Един Дон Кихот и един син Фиктор“
За неразбралите – Ход-Дог и синьо Виктори

Преди годинки, мъжът ми е работил като администратор в интернет зала. Някаква жена на средна възраст не се оправяла и той отишъл да й помогне. Показал й на екрана мястото на което да кликне и казал кликни тук, при което клиентката взела в ръка мишката, вдигнала я, залепила я за екрана и кликнала!

С риск да обидя някого, ще кажа, че регионалните вестници са „една отделна реалност“  Изключено е да намериш шефа в петък следобяд, защото той е „на лозе/коли прасето/вари буркани“ – в зависимост от сезона. Ако пуснеш рекламно каре по мейла, може и да не ти го публикуват, защото „човекът с интернета е на сватба“. А в другия вариант (любимият ми) „не мога да отворя мейла, защото шефа заключи компютъра в шкафа и си тръгна, пък аз нямам ключ“

Сядам с приятелка в едно заведение,в което се предлагат и пици; идва сервитьорката,не ни носи меню и моята приятелка я пита какви пици предлагат, а тя, примлясквайки дъвка и ококорвайки ей такива очипита : „Щооо?!?“

Един клиент пита моя колежка, която работеше на щанда с месо:
„Извинете имате ли мозък?“ А тя: „Нее!“

Около Нова година – извита голяма опашка в магазина… Една колежка е купила плюшена играчка на внучката си и се провиква: „Вижте ми катеричкатаа“

С приятелка искаме сметката в Хепи.
Сервитьорката пита: -В брой или с карта ще платите?
Аз чувам: Пихте две бири и обърнахте петите!
И само седя и се блещя насреща.

Една клиентка пита касиерка – моя колежка: ‘Извинете къде ви е пос-чето’ (искала да плати с карта от пос-терминал), а касиерката чува ‘къде ви е кошчето’ и и грабва картата и хоп в кошчето, а жената

Работех в магазин за корнизи. Идва една жена да си поръча и аз питам какъв – единичен или двоен. И тя ококорена, „Каква е разликата?“ Аз обяснявам: единия за едно перде, а другия -за две – тънко и плътно. И гледа, чуди се, не може да разбере как така на един корниз – две пердета.

Как на едната релса тънко, пък на другата дебело, как щели да издържат на тежестта. Аз вече се чудя как да й обяснявам. В това време една друга пита – Е как? На едната релса пердето, а на другата? Подивяла се троснах и викам: Е как, ето така – на едната пердето, а на другата – Прането, и край

Преди ерата на капитализма, човек се връща току-що от чужбина и още замаян, си поръчва в родно кафене:

Може ли едно кафе, ама НЕС кафе.

А с какво, като не е с кафе?

– Излезнали са ми стриди по краката. Кой крем ще ми предложите?!

-Едно мляко с какао.
Аз нося.
– Ама това мляко не е истинско!!!
– Е как така?!
– Ами я виж какъв каймак има…

– Една Фанта.
– Портокал или лимон?
– Няма смисъл.

Източник: missby.wordpress.com