Благодаря на вселената за онова, което не ми се даде

Имах момент, когато ме озари силната благодарност за всичко онова, което съм искала, но не ми е било дадено. Какво щастие, че не съм имала всичко, което съм искала!!! Ах, къде ли щях да съм сега и как ли щеше да е животът ми, ако всичко, поискано от мен ми беше дадено?! Как ли щеше да е да остана закотвена за първата ми връзка, за първата ми безнадежно-луда любов? Или ситуациите да се бяха получили точно както моето тогава ограничено виждане и мислене ги искаше?! Е, сега, гледайки хората от моето минало, онези, които съм желала, си казвам „добре, че ми е било отказано“. Наистина. Не че с нещо ги умаловажавам, но с тях не е бил моят път, невъзможно е било аз да бъда до подобни хора.

Радвам се за разбитите ми планове, желания, копнежи. На тяхно място идват все по-хубави и подходящи за мен. Радвам се за всяко нещо, което си е отишло въпреки моите усилия да остане, защото ми е донесло много красиви промени. Промени, които тогава, в моментите на загуба не съм мислила, че идват, била съм засенчена от отиващото си, без да помисля за новото, което идва. Сега с все по-голяма увереност и благодарност пускам и изпращам онова, което си отива, защото опитът ми шепне, че трябва да освободя пространство, да отворя обятия, сърце, за да получа даровете на новото. Иначе колкото и да идва, ако не си подготвен, ако не си празен от стари енергии, емоции и спомени, няма как да получиш новото.

След време, обръщайки се назад сигурно имате моменти, когато си казвате „добре, че не ми се случи онова, което исках. В моментите на отказ, на „провал“, на раздяла, на неслучването на желаното, го има онова разочарование, тъга, яд, каквото и да е чувство, свързано с несправедливостта, че толкова много сме го искали, пък виж не ни се е дало.

Да се радвате! Да се радвате за всичко, което ви е било отказано. Сетете се за всичките си желания и вижте, ако се бяха случили къде щяхте да бъдете сега! Да, сигурно сте мечтали и искали прекрасни неща, можело е да бъдете на тропически остров или в желаната компания. Но няма да сте били на вашия път.

Дори и сега да сте в момент на преход и „загуба“. Радвайте се, преживейте тъгата, както и колко време е необходимо, но помнете, че най-доброто за вас тепърва ще дойде и сте по пътя да го получите. Имайте вярата, че нещо ни се отказва, защото не е нашето нещо, не е достатъчно подходящо за нас. Имайте вяра в процеса и онова, което се случва. Както се казва, всяко зло за добро. И е така! Понякога егото иска, имаме желания, но може да не са в синхрон с онова, от което душата има нужда. Затова имайте доверие. Колкото и трудни, нелепи, без решение да изглеждат нещата за вас, помнете, че си отива само онова, което му е дошло време да си отиде. Понякога има хора, ситуации, които трябва да ни напуснат, когато си свършат работата.Ситуациите приключват, кръгът се затваря, научили сме се и сме други.

Бъдете благодарни. Защото всеки върви по неговият си уникален път, по който среща чудеса и промени, които ги няма нито в моят, нито в нечий друг живот, или поне не в същата версия. Бъди щастлив, че животът ти е уникален и не си нечие копие, че носиш своите белези, че дори да загубиш хора, ще дойдат други, които ще останат завинаги. Иска се вяра, че нашето нещо, ще се получи по най-добрия за нас начин.

В един момент, колкото по-лесно пускате и благодарите за наученото и правите място за новото, толкова по-леко ще се случват чудесата в живота ви!

Източник: Gnezdoto