Веднъж един човек попитал мъдреца:
– Защо Господ позволява едни хора да страдат, а други не?
– Господ не е виновен за човешките несгоди – отвърнал мъдрецът. – Както и всеки сам е отговорен за своето щастие. Който иска да е щастлив, ще бъде.
– Няма логика в това, което казваш. Едва ли има човек, който не иска да е щастлив. И въпреки това срещам повече нещастни хора, отколкото обратното.
– Погледни тази картина – рекъл мъдрецът. – Какво виждаш на нея?
Погледнал човекът картината и казал:
– Виждам зима, виелица, и то каква… Всичко е затрупано със сняг, чак тръпки ме побиват.
– А аз виждам малката къщичка, която свети – казал мъдрецът. – Виждам дима, който излиза от комина. Усещам топлината и уюта, които царят вътре. Дори мога да подуша аромата на прясно изпечения домашен сладкиш.
– Но нищо такова не е изобразено на картината – засмял се човекът, – все едно друга картина описваш. Да, има къща, която свети, но всичко останало…
– Напротив – казал мъдрецът, – говорим за една и съща картина. Тя представлява живота през моите и твоите очи. Ти видя само студа на зимата, а аз топлината на огнището. Истината е, че всеки сам избира с каква картина да изобрази живота си, и ако ти сам не отвориш очите си за хубавото, не очаквай и Господ да го направи вместо теб.
Източник: gnezdoto.net