Военните победи, с които всеки българин трябва да се гордее

Българската армия съществува от 1879 г. В нея са обединени трите вида войски – сухопътни, военноморски и авиационни.

За да отбележим празника подобаващо, решихме да ви припомним едни от най-големите битки и военни победи на Българската армия. Те показват, че макар и малка, страната ни и нейният народ са способни на големи подвизи.

Битката при Сливница (5 – 7 ноември 1885 г.)

Голямо сражение по време на Сръбско-българска война на граничната западна зона. Сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят, въпреки численото си превъзходство. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото било 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

България печели Сръбско-Българската война. Тя започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.), обявява война на България.

Водачите на войските на сърбите са опитни генерали, а нашата армия разполага единствено с млади капитани, които трябва да застанат начело. Въпреки липсата на опитни и добре подготвени военни кадри, храна, провизии, униформи и наистина малкия брой войници – България успява да отблъсне, а след това дори напада сръбската армия. Добрата стратегия, която успяват да изградят командирите и всеотдайността на воюващите донасят така важната за нашата страна победа във войната.

„Капитаните побеждават генералите“ е името, с което тази кратка война остава в световната история.

Обсадата на Одрин (1912-1913 г.)

По време на Балканската война, войските от български и сръбски войници се отправят към считаната за непревземаема по това време крепост – Одринската.

За превземането й българите изпращат 120 000 войници, а сърбите 40 000.

В тази военна операция за първи път били използвани самолети и въздушни балони за разузнаване и бомбардиране на противника.

Една от най-мащабните и внушителни битки на българската армия завършва с превземането на Одринската крепост. Шукри паша се предава на ген. Генко Мархолев и смайва света.

Дойранската епопея (1916-1918 г.)

 В тази поредица от битки войската ни успешно спира настъплението на вражеските армии – над 330 000 англичани, французи, гърци и сърби. Действието се развива край езерото Дойран.

Решителната битка се провежда през септември 1918 г. В нея Девета Плевенска дивизия начело с ген. Владимир Вазов побеждава категорично своите противници от Съглашението. Те губят 60 000 души и се отказват от по-нататъшни опити за пробив. Българските жертви в тази последна битка са едва 494 души!

Битката при Червената стена (март – май 1917г.)

Тази битка е част от Първата световна война. В нея се сражават Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата. Целта на френските войски е да отхвърли българските войници от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да достигне до Вардар.

На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха – кота 1248 и Червената стена. Предупредени от разузнавачи, обаче, българите се окриват в бункери и не дават нито една жертва в последвалия 24-часов дъжд от куршуми. След тримесечна ожесточена битка французите все пак успяват да превземат Червената стена.

Загубата мотивира войниците от Бдинската дивизия и те скоро предприемат контраатака, въоръжени с шест нови батареи от тежки гаубици и огнехвъргачки. Това се случва на 18 май 1917 г.

6000 войници от двата френски полка са обсипани със снарядите на българската армия. Обстрелът продължава 2 часа. Последното оръжие в ръцете на българите са ръчни бомби, с които засипват окопите на противника.

От 6000 войници от френските части оцеляват едва 259 човека. Те се предават и битката приключва с успех за българите.

Източник: lifebites