Притча, която ни кара да се замислим за нещата, от които се оплакваме, за вечното ни неудовлетворение, за неспособността ни да бъдем благодарни за това, което имаме…
Един човек пасял чужди овце, работил на чужди ниви, но му плащали толкова малко, че нямал пари дори ботуши да си купи. Една вечер, когато стоял бос до портата на на градския хан, се задала луксозна карета.
– Има и такива щастливци, които се возят в карета! – казал човекът и завистливо се загледал в нея. – А ние ходим не само пеша, а и боси… С какво аз, сиромахът, съм разгневил Господ, че трябва да страдам и да слугувам на чужди хора? – продължил овчарят. – И с какво такава благодат от Бога е заслужил този господар?… Ако за един час се разменим с него това би било за мен истинско щастие!…
В момента, в който казал това, вратата на каретата се отворила и от нея, с помощта на двама слуги, излязъл човек без крака.
– Не може да бъде! – възкликнал втрещен овчарят и бързо си тръгнал.
Оттогава той не само не завиждал на никого, но и повече никога не се оплаквал.
източник: bg.checkonline4you.com