Тя ще остане завинаги в съзнанието на няколко поколения българи с редица прекрасни песни, които се пеят и до днес. В памет на великолепната Мария Нейкова, нека отново чуем една от най-красивите и емблематични български песни.
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Текст: Богомил Гудев
Източник: gnezdoto.net