Господи, пази ме от приятелите ми, а от враговете сам ще се пазя. Вероятно се чудите защо съм толкова песимистично настроен. Нека ви разкажа. Със съпругата ми Лора бяхме женени от петнадесет години. По онова време вярвах, че бракът ни е щастлив и никога не бихме се наранили взаимно с лъжи и изневери.
Дълбоко ненавиждах мъжете, които мамеха съпругите си, затова, когато разбрах, че Делян, мой приятел от детството изневерява на половинката си, изпитах към него истинска неприязън.
Винаги съм бил верен на Лора и никога не съм поглеждал към чужда жена. Но ето че се оказах поредния заслепен от любов глупак. Всичко започна толкова обикновено. Класика в жанра. Съпругата ми все по-често закъсняваше след работа, а през уикендите преспиваше ту при една приятелка, ту при друга.
А аз, нали й вярвах безрезервно, не придавах никакво значение на странното й поведение. Истината се разкри, когато веднъж отидох до офиса й и там разбрах, че от три дни Лора не е ходила на работа, защото била болна. Изведнъж осъзнах, че жена ми се има любовник. Това беше истински удар за мен. В този момент ми се стори, че не бих могъл да преживея по-голям ужас.
Ситуацията се влоши след като Лора призна, че любовникът й е именно онзи приятел, от който се възмущавах. Оказа се, че тя е жената, с която той мамел половинката си.
Все още не мога да преодолея болката и изненадата. Приемах този човек в дома си, хранех се с него на една маса, а зад гърба ми мръсникът съблазнил съпругата ми. Петнадесет години от живота ми изминаха напразно. Как можаха да ми го причинят? Иди, че вярвай на приятели.
Източник: lichna-drama