Всяка пролет влагате усилия, копаете, сеете, поливате – а реколтата пак не оправдава очакванията ви? Време е да се замислите – може би нещо, което правите с най-добри намерения, всъщност вреди на градината ви. Например… копаенето. Да, точно така – всяко дълбоко обръщане на почвата с лопата унищожава нейната естествена структура, заравя полезните микроорганизми, нарушава микроклимата и в крайна сметка превръща плодородната земя в сух, безжизнен прах.
Природата не обича насилието. Вместо да ровите с лопата, използвайте вили – те разрохкват, без да разрушават, и запазват плодородния горен слой. А докато сме на тема почва – спрете да изхвърляте картофени обелки! Замразете ги през зимата и напролет ги заровете около зелето. Кората отделя вещества, които прогонват охлювите и в същото време подхранват корените.
Не бързайте и да изгаряте есенните листа. Смесете ги с пръстта, и след година ще имате богат, безплатен компост, който ще направи почвата пухкава и жива.
Ако поливате с ледена вода директно от маркуча, особено краставици и чушки, подлагате корените им на температурен шок. Те обичат топлина. Оставете водата да се затопли в бъчва или събирайте дъждовна – растенията ще ви се отблагодарят с по-здрава и богата реколта.
Не засаждайте едни и същи култури на едно и също място всяка година. Почвата се изтощава, натрупват се болести. Например, след лук посейте горчица – тя действа като природен дезинфектант и обогатява почвата с азот.
А ако морковите ви излизат криви и нащърбени – не винете семето. Вината е в камъните и твърдата почва. Смесете я с пясък преди сеитба – корените ще станат прави и сочни.
И не на последно място – не комбинирайте грах с лук. Те се борят за едни и същи ресурси и си пречат взаимно. Вместо да растат, и двамата страдат.
Градинарството не е просто физически труд – то е знание, наблюдение и уважение към природата. Щом започнете да слушате почвата и растенията, градината ще ви се отблагодари – с живот, хармония и изобилие.
