Да си спомним бащината къща. Да си спомним детството. Да си спомним какви бяхме някога…

Да си спомним бащината къща. Да си спомним детството. Да си спомним какви бяхме някога…

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…

———————————-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Димчо Дебелянов

***

У дома

И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…

И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.

И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
… Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!

Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.

Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

Дамян Дамянов

***

Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бещина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.

Aтанас Далчев

***

Родна стряха

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Ран Босилек

Източник: gnezdoto.net