Детето, което осинових и стана мое собствено, ме дари с бъбрек

Никога няма да забравя деня, в който за първи път видях Йордан. Влюбих се с цялото си сърце в малкото тъмнокожо момченце, което невинно ме гледаше с огромните си очи. Ако зависеше от мен, бих го отвела моментално от това неприветливо място – домът за изоставени деца.

Със съпруга ми бяхме бездетна двойка, а така копнеехме за рожба. За съжаление всичките ни усилия, се оказаха напразни, и като последен изход, решихме да си осиновим дете от дом. И двамата харесахме тригодишния Йордан, но по някаква причина отказаха да ни го дадат. Служителите се оправдаха, че биологичната майка имала условия, на които ние със съпруга ми не отговаряме. Т.е. не бяхме подходящите родители. Четири години се борихме с предразсъдъци и бюрокрация, но най-накрая се преборихме със системата и осиновихме детето.

Когато разплакана го стиснах в прегръдките си, осъзнах, че той наистина вече е част от семейството ни. Със съпруга ми отгледахме Йордан с цялата си любов, на която бяхме способни. Никога не го наранихме или натъжихме. Пазехме го като зеницата на окото си. Той беше и все още е нашето съкровище. Изминаха повече от 20 години. Синът ни порасна красив и умен младеж, и с всяка своя постъпка кара мен и баща си да тръпнем от гордост. Семейството ни е сплотено, радваме се и на най-дребните неща, но не знаехме, че съдбата ни готви поредното изпитание.

Преди две години бях диагностицирана с поликистозна бъбречна болест и се налагаше спешна трансплантация. Тогава синът ни Йордан изяви желание да ми стане донор. Той знаеше, че не съм биологичната му майка, но въпреки това се подложи на серия тестове. За изненада на всички ни, Данчо се отказа подходящ донор. Твърдо отказах: не можех да позволя на детето ми да рискува живота си заради мен. Една вечер, докато се борех с ужасните болки, усетих, че някой ме целуна нежно по ръката. Отворих очи и пред себе си видях сина си. Той се наведе над мен, погали ме главата и тихо каза: ” Мамо, ти направи толкова много за мен. Прие ме в семейството си, но най-вече в сърцето си. Отгледа ме, изучи ме. Благодарен съм ти за всичко: за любовта, грижите, всеотдайността. Сега е мой ред да ти покажа колко много те обичам, мамо!”.

……

Бъбречната трансплантация мина успешно. Възстановявам се и се чувствам много добре. Днес мога да кажа само едно: дори децата, които раждаме и отглеждаме, не биха сторили това, което стори моят син Йордан.

Източник: Lichna-drama