Специално за “Труд” д-р Емилова представи поредицата си за дълголетието. Уважаваният диетолог е лекар с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт.
След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева.
През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Сините сливи (Prunus domestica) са представители на рода Prunus от вече добре познатото семейство Розови (Rosaceae). Представляват овощна култура, която води своето начало хилядолетия назад, когато е била култивирана в Китай. Познати са изключително много сортове, предвид дългогодишната им култивация и масова повсеместна употреба.
България също може да се похвали с типични родни сортове като Габровска синя слива, Стринава и др. За да се съхранят качествата на сортовете, размножаването се извършва вегетативно и чрез облагородяване, т.е. чрез използването на т. нар. подложка, която най-често е от дръвчето джанка (Prunus cerasifera).
Сините сливи са истински дар за трапезата ни целогодишно. По съдържание на антиоксиданти могат да се сравняват дори и с боровинките, като имат сериозното предимство да са много по-евтини. Плодовете са много подходящи за сушене и това определя традиционната им употреба у нас през всички сезони. Зреят обикновено около средата на август и са доста нетрайни. Това обяснява и факта, че основното количество събрани сливи се запазва в сушен вид.
Богат източник са на витамин С и провитамин А (бета-каротин), но съдържат и задоволително количество витамини от групата В, както и витамин К. Минералният им състав включва калий, желязо, калций, натрий, фосфор, магнезий и др. Не на последно място трябва да бъде отбелязано наличието на каротиновите пигменти зеаксантин, лутеин и криптоксантин. Техният добър ефект за опазване на зрението е научно доказан.
В сливите има много разтворими фибри, което обуславя силно изразеното им слабително действие, независимо дали са пресни или изсушени. Заради фибрите – създаващи чувство за ситост, плодовете са добри за прием (в умерени количества) при диабетици и при пациенти със затлъстяване. Освен това гликемичният им товар е нисък – 5, като този на прасковите и ръжения хляб. Нисък е и гликемичният им индекс – 39. Ефективни са още при остеопороза, високо кръвно налягане и висок холестерол. Тъй като са богати на антиоксиданти и лесно „улавят“ свободните радикали, те са много добър избор за борба с простуди и възпалителни процеси в организма, за пречистване и тонизиране на вътрешните органи, особено на черния дроб и бъбреците.
Употребата на сливи има стари традиции в природната медицина. Плодовете са били препоръчвани при ревматизъм и за добро кръвообращение. При камъни в бъбреците и жлъчката също били предпочитани и това се обяснява с пикочогонното им действие – заради наличието на калий и органични киселини. На голяма популярност при болни зъби се радвали сушените сини сливи. С тях налагали зъба и венеца за облекчаване на болката.
Винаги препоръчвам на пациентите да консумират сливите в прясно състояние, узрели на слънце. Още едно тяхно важно предимство е ниското съдържание на калории – около 45 за 100 г продукт, така че може да се приеме и по-голямо количество. При сушените обаче е разумно дневната доза да не надвишава стотина грама.
Популярни са безброй рецепти за консервиране на сливите – компоти, сладка, конфитюри и т. н. Захарта в тях обаче нанася на организма тежки вреди и затова препоръката ми е да не ги включваме в менюто си. Освен това при стерилизацията им се губят над 40% от полезните съставки. В миналото у нас – в районите с големи сливови градини, се е приготвял само един десерт – пестилът. Правел се е от пресовани обезкостени сини сливи, изсушени на слънце и потопявани в шира, като това бил естественият им консервант. Пестилът връща старата си слава и вече може да се намери на фермерските пазари.
За костилките на сливите, както и за други често използвани за консервиране плодове като череши, сливи, кайсии, праскови, семки на ябълките, се знае, че съдържат известно количество от веществото амигдалин. Под влияние на НСL (солна киселина) в стомаха той се разгражда до отпадни продукти. Сред тях е циановодородната киселина – отрова, използвана в химическата индустрия, отделяща се в цигарения дим и при процеса на разлагането на найлон и полиуретан. Амигдалин се извежда при термична обработка или при механично стриване на ядката.
За пръв път е открит в костилки от горчив бадем, а по-късно и в много други костилкови плодове, представители на семейство Розоцветни, най-вече на род Prunus. При сливите се откриват по-малки количества амигдалин, но въпреки това те могат да станат опасни, ако ядките им бъдат сдъвкани. Реално обаче опасността да се нараним от черупката на счупена или смазана костилка е по-голяма, отколкото да си причиним вреда от нейното съдържание.
Отстраняването на костилките е задължително преди изсушаването в дехидрататор на сините сливи. Този щадящ и изпитан начин е най-добър за продължителното им съхранение и ги прави отличен избор за зимното меню. Ако плодовете сме отгледали сами и сме сигурни, че не са третирани с химикали, може от вечерта да накисваме изсушените сливи във вода и сутрин да я изпиваме, а сливите да изяждаме. Така освен че ще се радваме на свеж вкус, гарантирано ще забравим и най-упорития запек.
Източник: За Жената