До много хора можеш да си легнеш, до малко искаш сутрин да се будиш…
До много хора можеш да си легнеш,
до малко искаш сутрин да се будиш…
„Приятен ден!” – да кажеш, да протегнеш
ръце с любов, с усмивка, без принуда,
и цял ден да очакваш да ги видиш…
С мнозина можеш просто да живееш –
кафе да пиеш, на море да идеш,
да спориш, да говориш, да старееш,
и по закон: „И в радост, и в неволи”
да бъдеш с някой… Без да го обичаш…
Как малко са онези, дето молиш
да помечтаят с теб, да им се вричаш,
върху снега да пишеш скъпо име,
и с мисълта за него да заспиваш,
и щастие в душата ти да има…
Малцина хора могат търпеливо
да те разбират с поглед и без думи,
без жал на тях да посветиш години,
с които всяка болка помежду ви
и любовта са само за двамина…
Делим се лесно, без да се напрегнем,
защото всеки знае без заблуда:
До много хора можем да си легнем,
до малко искаме да се събудим…
Едуард Асадов, превод: Галина Ганова
Източник: gnezdoto.net
