Една истинска, чудна история за силата на вярата

Доскоро преживях сериозен здравословен проблем. Всичко започна от един най-обикновен преглед. Откриха ми някакво обра­зувание в областта на стомаха. Тръгнах от лекар на лекар, пише po-krasivi.net.

Едни лекари ми пред­лагаха лечение с медика­менти, други ми казваха, че незабавно трябва да се подложа на операция. Избрах бол­ница и екип, оперираха ме и още като се съвзех, ме успокоиха, че всичко лошо е премахнато. След няколко дни ми казаха и че ту­морът е бил доброкаче­ствен. Нещо ми подсказа да водя природосъобразен начин на живот, а като оздравея изцяло, дори да спортувам. Но този момент не идваше и не идваше. Успокояваха ме, че след терапиите всичко ще мине, но така и не се чувствах по-доб­ре. Хранех се с нежелание, защото като хапнех нещо, по­връщах. Губех сили, надежди и желание за живот.

Майка ми настоя да оти­да при нея в родния си град на брега на морето. Единственото приятно нещо ми беше сутрин да посрещна изгрева, а ве­чер да изпратя слънцето. Веднъж, когато за поре­ден път се любувах на за­леза, в полумрака се по­яви някакво греещо същество, от което настръхнах и което дотогава не бях виждала – хем ефирно, хем реално. Спомних си, че така описват ангелите. То летеше над мен и ся­каш ми говореше и напътстваше. До съзнанието ми като лъч светлина от небето достигна не­говото послание – да не се оставям на страданието, защото още съм млада, имам и две деца, които се нуждаят от моята обич и грижи.

Звездното послание беше, че трябва да се помоля на Божията май­ка в параклиса на Ямача в Хасково, тя щяла да ми помогне. После чудно­то създание изчезна – така ненадейно, както се беше появило.

Едва се прибрах вкъщи, чудех се дали съм халю­цинирала, или пък съм се унесла за миг. Имам вис­ше образование и съм възпитана да не вярвам в чудеса. Разсъждавах от позицията на разума, но нещо силно ме караше да опитам. Не знам дали беше вро­деното ми любопитство, или пък последната надеж­да за спасение.

Монумент „Света Богородица“ (Хасково), фото: Pavlin Petrov‎

Когато се прибрах в Димитровград, където от години съм омъ­жена, се сетих, че в Хас­ково, което е на 15 км от нашия град, издигнаха най – големия паметник на Све­та Богородица в света. И още на другия ден помолих мъжа си да ме закара с колата дотам. Под мону­мента се почувствах като прашинка. Съзнавах, че човешка ръка не може да пресъздаде цялото вели­чие и милосърдие на Бо­жията майка, но и постро­еното беше достатъчно да ни подтиква по-често да се сещаме за нея, а не само когато изпаднем в беда.

Влязох в храма в подножието на статуята и видях иконата на Света Богородица. Тя изглежда­ше като жива. Стоях сми­рена, направо хипнотизи­рана и усещах как някак­ви невидими лъчи проник­ват в тялото ми и оставят топлината си. Направо го­рях отвътре, но това горе­ не не ми причиняваше бол­ка, а облекчение. Не знам колко време съм останала пред иконата и кога съм излязла от параклиса. В колата, по пътя за вкъщи, топлината изчезна, почув­ствах се по-добре, дори ми се прииска да ям. Помолих съпруга си да спрем в едно заведение да хапнем. Той се учуди, но нищо не каза, защото знаеше, че след това започват болките и гаденето. След като отно­во тръгнахме, съм се от­пуснала и съм заспала в колата.

На другия ден реших, че облекчението се дължи на силното впечатление, кое­то ми направи паметникът на Богородица. Със страх очаквах агонията отново да започне, но минаха ден- два, а аз се възстановявах с всеки изминал ден. По­яви ми се отново желание за живот. След два месе­ца отидох на преглед в бол­ницата. Лекарите доста се изненадаха, като ме пре­гледаха, може би вече ме бяха зачертали от списъка на живите. Направиха ми сериозни изследвания и установиха, че напълно съм оздравяла. Обясниха го с правилното лечение и терапиите.

Не знам дали те си вяр­ваха, но аз не им повярвах. Знаех откъде дойде спасе­нието ми. Решила съм на 15-и август, когато е Голя­ма Богородица, да напра­вя дарение в храма на Бо­жията майка. Няма да е кой знае какво, възможно­стите ми не са големи, но пък ще е от сърце. А най- важното е, че вече вярвам в чудеса. И сякаш все още чувам думите на небесно­то създание: „Иди, виж и ще повярваш.“

Източник: opoznaybulgaria