Една история за страданието и спасението…
Преди години в горещ летен ден в южна Флорида едно момче решило да отиде да поплува в старото вирче зад къщата му. Гмурнало се във водата, без да осъзнава, че докато напредвало към средата на езерото, един алигатор плувал към брега.
Най-добрият му приятел, по-голям от него с няколко години, тъкмо се готвел да го последва, когато видял приближаващия звяр. Ужасен, младежът изтичал към водата, викайки с всички сили към момчето. Детето чуло гласа и заплувало обратно към брега. Било обаче твърде късно. Тъкмо когато го достигнало, алигаторът достигнал до него.
От дока младежът сграбчил малкия си приятел за раменете, в момента, в който алигаторът го захапал за краката. Започнала схватка на живот и смърт. Алигаторът бил много по-силен от младежа, но той знаел, че ще направи всичко, за да не изпусне детето.
Случайно наблизо минал фермер, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора.
След няколкоседмичен предстой в болницата детето като по-чудо оцеляло. Неговите крака били целите в белези от жестоката атака на животното. На раменете му също имало дълбоки белези – там се виждали отпечатъците от пръстите на неговия приятел, впили се в плътта му по време на схватката.
Репортерът от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „Но виж и раменете ми. И там имам страхотни белези. Имам ги, защото приятелят ми не ме изпусна“.
***
Истина е, че животът оставя дълбоки рани върху нас. Истина е, че често водим жестоки битки за своето оцеляване. Но също така е истина, че не сме сами. До нас са нашите приятели. Хората, чиито думи често са като горчиво лекарство и чиито ръце често ни стискат толкова силно, че в душите ни остават белези! Хората, които са готови да се изправят срещу всеки, дори срещу нас самите, за да ни спасят!
Източник: gnezdoto.net