Една притча, която всяка дама трябва да прочете… и запомни!
Една притча, която всяка жена трябва да прочете… и запомни!
Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
– Защо се стараеш толкова много?
– Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.
Ангелът бил изключително впечатлен.
– Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
– Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!
Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
– Господи, та тя е толкова крехка и нежна!
– Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.
– А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
– О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!
Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
– Но тук има някакъв дефект… Защо бузата й е влажна?
– Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.
Ангелът бил още по-очарован и изумен.
– Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна…
– О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ… А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг…
Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
– Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.
Притчата е част от сборника “ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
Източник: gnezdoto.net
