В България има над 150 действащи и недействащи манастири. Освен ако нямат сериозен интерес по темата, повечето хора могат да изброят не повече от двайсетина. За разлика от големите манастири като Рилския, Троянския, Бачковския, по-малките обикновено са по-спокойни, с по-малко туристи (и повече поклонници). Можете да си поговорите с монасите. В недействащите не е рядкост човек да срещне местен, от когото да научи повече истории и легенди, отколкото от всички източници в интернет, взети заедно.
Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия.
Възникнал е до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в този край, който бил и основният дарител за изграждането на манастира.
Мъглижкият манастир „Свети Николай“ е действащ манастир в Стара планина в България. Манастирът е основан по времето на Втората българска държава и сведенията за него са оскъдни. Бил е ограбван и разрушаван многократно. Възобновен е за последен път след Освобождението, а сградите са възстановени във възрожденски стил.
Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.
Църногорският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ е известен и като Гигински манастир и се намира се на около 16 км от град Брезник, общ. Перник.
Църногорският манастир е съществувал по време на Второто българско царство. През турското робство неколкократно е бил разрушаван от поробителя и възстановяван от българите. Последно манастирът е бил възстановен хилендарски монаси от Света гора, открили заровено аязмо с лековита вода.
Дивотинският манастир „Света Троица“ се намира в Люлин планина, близо до село Дивотино, общ. Перник. Манастирът е основан през XI век е един от най-старите и запазени манастири около София.
Според легендата обителта е построена от мъж и жена, които намерили делва с жълтици докато орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили делвата на магаре и казали, че ще започнат строежа на мястото, където магарето падне и умре. Строителството започнало през 1046 г., точно сто години след кончината на Св. Иван Рилски.
Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“ е разположен западно от село Врачеш близо до Ботевград. Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9-ти март, 1230 г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват Св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи църкви и манастири в чест на светиите. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
Устремският манастир “Св. Троица”, известен още Вакъфски или Хайдушки манастир, се намира в Сакар планина на около 3 км от с. Устрем, Тополовградско.
Името му се споменава в османски документи от XV в., но първите сигурни данни за съществуването му са свързани с името на Христо войвода от Сливен. Той бродел с дружината си по тези места и открил изоставената църква „Св. ап. Петър и Павел“, около която някога имало манастир. Вероятно с помощта на известния Индже войвода и неговия байрактар Ката Кольо Хрисант успял да възстанови манастира.
Шияковският манастир „Свети Архангел Михаил“ е разположен на около 1 км над гр. Костинброд.
Сведенията за създаването на Шияковския манастир „Св. Архангел Михаил“ се губят във времето. Съществуват различни легенди за възникването му, като най-известната от тях го свързва с цар Иван Шишман, а друга твърди, че съществува още от византийско време. През 1871 г в манастира пристига Апостолът, където заедно с игумена Генадий Ихтимански и няколко други революционери поставят началото на Тайния революционен комитет в Костинброд.
Калугеровският манастир „Св. Никола“ е съществувал още през X-XII в, но в началото на XV в е разрушен от турците. По-късно манастира е възстановен. През XVII и XVIII в обителта е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище. През юли 1871 г в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет. По-късно манастирското братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание (1876) и поради това е опожарен от турците. В периода 1906-1908 г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес.
Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“ се намира на 6 км северно град Калофер. Разположен е в живописната долина на Бяла река, в южното подножие на Стара планина.
За възникването на тази обител и няма почти никакви сведения. Повечето което се знае за нея изхожда от легенди и предания. Макар че основаването на манастира се отнася към началото на XVII в, няма достоверни сведения, които да доказват това. По време на Руско-турската освободителна война той е опожаряван както и много други християнски светилища в района.
Чекотинският манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира на 20км североизточно от Ботевград и на 10км от гр. Правец, на брега на река Малък искър в Предбалкана.
Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него. Съществува от времето на Второто българско царство. Обителта е имала тесни връзки с намиращата се наблизо крепост „Боженишки урвич“. През вековете многократно е била разрушавана и възстановявана. През 1830-40 г с усилията на местното население храмът е окончателно възстановен.
Източник: УЧИТЕЛИ