Лисиците впечатляват със своите акробатични трикове по време на зимния лов на дребна плячка – подскачане и гмуркане с главата напред в снега. Въпреки това, както са открили учените, въпреки сблъсъка със снега, лисицата не изпитва никаква вреда.
През зимата ловът на лисиците се усложнява от природните условия – гризачите, които са част от диетата им, се крият под дебел слой сняг. Така че лисиците трябва да бъдат изобретателни.
Първоначално червените хищници, след като са намерили плячка, слушат внимателно звуците, накланяйки глави, след което решително атакуват, скачайки в снега, сякаш от трамплин. По-специално, въз основа на резултатите от изследването, учените са установили, че косматият ловец може да скочи на височина от около 30-50 сантиметра и да падне с главата надолу със скорост от почти 16 километра в час.
Когато лисицата е заровена в снега, над повърхността се виждат само задните й крака и опашката. Въпреки необичайността и забавния характер на метода, този метод е изключително ефективен.
Но в мразовито време снегът често става доста твърд и дори покрит с тънка кора. Както се оказва, анатомичните особености на лисицата й помагат да се предпази от нараняване.
Според съавтор на изследването и биомеханист Seonghwan Jung, дългата, тясна муцуна на лисицата „прорязва“ снега, като помага за значително намаляване на силата на удара и защита на черепа. Така лисицата не се страхува дори от сняг с ледена покривка.
За да проверят хипотезата, екип от учени изследва характеристиките на черепите на различни видове червени ловци и други животни, след което отпечата модел на 3D принтер. След това учените измерват силата на удара, като хвърлят отпечатаните черепи в снега.
Сравнителен анализ потвърди теорията на учените: удължената муцуна на лисиците минимизира риска от нараняване, създавайки много по-малко съпротивление при гмуркане в снега, отколкото по-широкия череп на други видове хищници.
В допълнение, заострената муцуна не само помага на лисиците да се предпазят от нараняване, но и им помага да се гмурнат по-дълбоко в снежната покривка, което улеснява животното да хване плячка.
Лисиците обаче вземат предвид и метеорологичните условия, когато избират техники за лов. Според учените хищникът е предпочитал обичайния лов с преследване на плячка, ако снежната покривка е твърде тънка за скок. Според учените този механизъм за самосъхранение се е формирал в хода на еволюцията и е не по-малко важен за запазването на лицето на лисицата непокътнато.
