Вероятно сте виждали как в някои райони розовите храсти са в съседство с леглата с чесън.
Това не е случайност, а изпитан трик, който превръща розовата градина в непревземаема крепост за вредители.
Оказва се, че чесънът отделя фитонциди – летливи вещества, които отблъскват листни въшки, паякообразни акари и дори охлюви. Тези вредители избягват рози, растящи в близост до насаждения с чесън, сякаш са заобиколени от невидима бариера. Но защитата не е единственият плюс. Чесънът подобрява състава на почвата, потискайки развитието на гъбични инфекции, които често засягат корените на розите.
Чесънът се засажда през есента или ранна пролет, като скилидките се поставят на разстояние 15-20 см от розовите храсти. Важно е чесънът да не засенчва розите, така че да се засажда от северната или източната страна.
Когато издънките на чесъна започнат да се издигат, се препоръчва да ги отрежете, така че растението да изразходва енергия за образуване на луковици, а не за цъфтеж.
Докато розите навлязат в активна фаза на растеж, чесънът вече е създал защитен „пашкул“.
След прибиране на реколтата леглото може да се мулчира, оставяйки корените на чесъна в земята – те ще продължат да отделят полезни вещества.
Забавен факт: Розите, отглеждани близо до чесън, често имат по-силен аромат. Това се дължи на факта, че фитонцидите на чесъна стимулират производството на етерични масла във венчелистчетата. Този метод обаче не замества пълното лечение на заболявания. Ако по розите се появи брашнеста мана или петна, ще трябва да използвате фунгициди. Чесънът само намалява рисковете, но не гарантира абсолютна защита.
За да подсилите ефекта, можете да засадите невен или лавандула до розите – те ще допълнят ефекта на чесъна.
