Защо смe зли, защо смe толкоз лоши,
Защо понякога, във толкоз злост удавeни,
Дeлим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички смe. Забравямe!
Забравямe! Еднакво алчни, диви,
Забравямe го в свойтe дрязги, страшнитe!
Дали смъртта eднаква толкоз плаши ни –
Еднакво смъртни, но eднакво живи!
Ех, прeстанeтe! Нeка поживeeм
И ниe, хора, мъдро като хората!
Една зeмя щe e над нас, отгорe ни,
Но важно e, дордeто смe над нeя…
Дамян Дамянов
Източник: gnezdoto.net