За магията да спасиш човешки живот, отчаянието и още нещо от.. Константин Хабенски

„Безизходица е, когато стоиш на гроба на любимия човек и осъзнаваш, че това не е страшен сън, не е нечия глупава шега, и че ти ще продължиш да живееш, но вече без твоя скъп човек. Нищо не можеш да промениш. Решението е взето свише.

Това е безизходица. Това е отчаяние. А не вашите „нямам работа, зарязаха ме, нямам какво да облека, времето е лошо, парите не ми стигат…“ Докато си жив, имаш милиони варинати и изход от всяка ситуация.“

Тези силни думи принадлежат на Константин Хабенски – един от най-харизматичните и обичани руски актьори. Това са думи, в които има много мъдрост, но и изстрадана и преживяна болка.

През 2007 година, малко след като се ражда неговият първороден син, любимата му съпруга Анастасия чува страшната диагноза – рак на мозъка. Актьорът успява да осигури огромна сума за лечението на Анастасия – продава техния дом, събира всички свои хонорари и взема заеми. За съжаление нито операцията, нито скъпото лечение в Щатите успява да я спаси. Година по-късно тя умира.

След тежката загуба, Хабенски решава, че трябва да се опита да помогне и на други, страдащи от тази болест. През 2008 година актьорът създава благотворителен фонд за подпомагане лечението на онкологични и други тежки заболявания на мозъка, за закупуване на апаратура и медикаменти за различни болници.

Оттогава до днес, той живее скромно и почти целият си доход отдава за тази кауза. Благодарение на неговата дейност за седем години са спасени повече от 300 деца.

„С първия спасен от теб човек, независимо дали от някаква болест или от друго нещастие – казва актьорът, – ти получаваш едно силно вътрешно усещане и увереност в това, че живееш там, където трябва, и правиш това, което е необходимо. Това е най-важното.

В неофициален разговор съм питал неврохирурзи имат ли в практиката си случаи, когато в действителност не е имало шанс за спасение на болния, но се случило чудо и той е останал жив. И те ми отговарят, че винаги се надяват на чудо. Аз също се надявам. И знам за подобни случаи. Това зарежда изключително много и те настройва към правилно светоусещане – не в смисъл, че винаги очакваш да се случи чудо, но просто знаеш: То е възможно!“

Източник: gnezdoto.net