Педставяме ви един прекрасен, но малко познат разказ на Иван Вазов за Витлеемската звезда, отвела тримата влъхви до малкия Иисус. Нека Светлината отвежда и нашите сърца отново и отново до познаване на най-великия Цар, Източникът на живота и всяко благо за човеците – Царят на Любовта!
„В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана…
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна… ~ Св. Евангелие според Йоан“
Зад широките Месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, в тишината на заспалия свят изгря ненадейно една нова звезда.
Тая звезда, която до тогава никое човешко око не беше виждало, беше звезда велика, ясна и лъчезарна, като едно малко слънце, и нейният силен блясък правеше да бледнеят околните звезди, що трептяха по високото небе.
И тая звезда се показваше на запад.
Човеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за появяването й по всички градове и села на царството. И чудеха се всички и се питаха, какво означава това небесно знамение.
И никой не знаеше.
И на петата нощ слухът за чудесната звезда достигна до ушите на тримата знаменити и славни мъдреци на Халдея, човеци вещи в писанията, които умееха да гледат в бъдещето и да четата в съкровените му тайни.
И когато видяха и те звездата, удивиха се твърде и се смутиха. Защото никой от тях не можеше, въпреки дълбоката си мъдрост, да отгатне, какво явява на вселената това ново небесно светило. И си рекоха един на друг:
– Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение.
И заеха се с велико усърдие да преглеждат старата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси.
Три дена и три нощи мъдреците ровеха писанията на пророците, четяха ги, тълкуваха ги, за да намерят ясен отговор на тайната.
И в края на третата нощ мъдреците възкликнаха с голяма радост, понеже намерих в книгите предвещаното за тоя чудна звезда.
И това старо предвещание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди един Цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова сияйна звезда, която ще изгрее на запад, тъкмо над мястото, където се е родил новият Цар.
И захванаха тогава да разговарят мъдреците помежду си. Първият рече:
– Никой цар между човеците до днес не е бил обаждан от подобна звезда. Велики царе на земята са владеели и повелявали, без да бъде отбелязано появяването им с такова славно знамение. Навярно новият цар ще бъде по-велик от великия Сезостриса, чиято слава грееше от град Тива, при река Нил, до върховете на Ливан с високите кедри; той ще е по-могъщ от всесилния Кир, който простря ръката си над всички земи и царства, които се намират между западното море и вълните на топлия океан на изток; и от македонския цар Александър, който с победоносен меч разпространи властта си от снежните тракийски планини дори до изворите на свещената река Ганг.
А вторият мъдрец изрече угрижено:
– Трепери, бедна земьо, защото страшен завоевател днес се ражда! Твоите полета ще бъдат отново покрити с човешки трупове и твоите реки и потоци ще почервеният от човешка кръв и никога толкова плач и ридание не ще са се издигали към небесата.
Третият мъдрец каза:
– Благословени да бъдат нашите бели коси, защото те са само радостен знак и надежда, че няма да доживеем до ония страшни дни, когато новородения силен цар отрасне и възмъжее и с размаха на сабята си направи да покрият земята пожари, развалини, трупове окървавени, сълзи и отчаяние. Защото всяка царска слава се гради върху разрушението и всяка победа се купува с грозотата на запустението.
Тогава и тримата мъдреци казаха:
– Честити сме, че няма да доживеем до тоя мрачен ден.
И после стана дума за името на новия цар. И поискаха да узнаят името на новия завоевател на земята, който ще я покрие с кръв и развалини.
И търсиха пак и намериха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха много, докато разгадаят смисъла на тия белези.
И откриха, смаяни, че името на новия цар беше:
Любов!
И удивиха се твърде влъхвите и ликуваха сърцата им, понеже всичките им страхове за човечеството изчезнаха.
Тогава рекоха:
– Блажени ние, трижди блажени, че дочакахме раждането на Царя на Любовта. Да идем да Му се поклоним, звездата ще ни заведе при Него.
И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан и смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия Цар, и се отправиха на пък към Ливанските планини.
А звездата вървеше пред тях и им показваше пътя.
Иван Вазов, 1901 г.
Източник: eklekti