Да си припомним някои от най-вдъхновяващите цитати на майстора-разказвач Рей Бредбъри, завещал ми безсмъртни творби като „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“, „Гръмна гръм“ и разбира се, „451 градуса по Фаренхайт“!
За книгите
Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.
Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим.
За познанието
Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.
Първият урок, който ти дава животът, е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак.
Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.
Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.
Но знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси. Просто ти набиват отговорите един след друг – фрас, фрас, фрас. Според мен това не е общуване. Това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е…
За лудостта
Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.
За риска
Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.
За самотата
Всеки човек в себе си е сам.
Казват, че съм била необщителна. Не съм се разбирала с хората. А това е толкова странно. Аз всъщност съм много общителна. Но всичко зависи от това какво разбираш под общуване, нали? Според мен общуването е да мога да говоря за ей такива неща – тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. – Или пък да приказваме за това колко странен е светът. Приятно е да бъдеш сред хора. Но не мисля, че общуване значи да събереш няколко души и след това да не им позволиш да кажат нито дума.
За взаимоотношенията
В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.
Хората, който обичат спокойствието, искат да виждат само лица, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз. Живеем във време, когато цветята се опитват да живеят чрез други цветя, вместо да растат върху чернозема под благородния дъжд..
За спомена
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.
Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си.
За тъгата
Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях.
За сантименталността
Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре.
За добротата
Добротата и умът са свойствени за старостта. Когато е на 25, за жената е далеч по-интересно да е безсърдечна и лекомислена.
За бъдещето
Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.
Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направите бебе? Хайде, глупаво е!
За любовта
Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.
За приятелството
Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти…
За злото
Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.
За щастието
Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.
Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!
Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.
…Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрекъснато да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това?
– Нима съм го забравил?
– Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.
– Но това е много тъжно, Лина.
– Не е. Ако залезът продължаваше и се отегчаваме от него, тогава наистина би било тъжно.
За живота
Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно.
Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно.
Когато животът е хубав, да се водят спорове за него е безсмислено.
Отвори широко очи, живей, сякаш ще умреш след 10 секунди. Старай се да видиш света. Той е по-прекрасен от всяка мечта, произведена във фабрика и платена с пари. Не търси гаранции, не моли за покой – такова нещо няма на света.
Сами създавайте това, което може да спаси света. И ако потънете във водата, знайте, че поне сте плували към брега.
Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!
Източник: gnezdoto.net