Индианските мъдрости за живота – Истински и неподправени

Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота, на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак… Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се слееш със света в собственото си тяло…

Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата…

Слънцето, луната, звездите… както и сърцето на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си. От тях получава подкрепа и благословия…

Бъди внимателен към шумовете на природата, към собствените си мисли, към вътрешните си усещания, към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие, с любов и почитание. Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин, Bселената ще ти открие красотата си и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев…

Когато проникнеш много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш до безкрая на света.Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща…

Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня…

Научи се да общуваш с другите форми на живот – дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия…

Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш…

Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и усещане: “На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него.” Така мисли и мъдрият навахо…

Чрез природата Бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи – трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина…

Не губи невинността и неуязвимостта на детето! Това не са различни неща, едното е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта…

Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма…

Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца…, за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб…

Из “Мъдростта на северноамериканските индианци”
Източник: pozitivnoto.info