Красота, сътворена със сърце – Галя Стойчева
В града на тепетата има много красиви нощи, но може би най-красивата е есенната Нощ на музеите и галериите. В една такава нощ попаднах на изложба, където дахът ми секна от красотата сътворена от ръката на българката. Експонатите от шита дантела – кене бяха изработени с ювелирна точност и прецизност. Запознах се с авторката след няколко дни, когато емоцията от успешното представяне на поредната й изложба бе преминала и бе настъпил моментът на равносметката.
Авторката все още не можеше да повярва, че от сътвореното от нея са се интересували толкова много хора.
Галя Стойчева
– тази млада жена с красиви пъстри очи няма да видите в китно дворче, приседнала на трикрако столче, да шие с игла български дантели, няма да я видите и на камъка пред портата на каменна ограда, загледана в залязващото слънце над рида. Няма да я видите, защото и тя като всички нас живее в забързания свят на високите технологии. Завършила е специалностите „Библиотекознание и библиография“ и „Сигурност на информацията и управление на знанията“.
Работи в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив – сектор Обществено Политически науки. Повече от 20 години за свое хоби тя е избрала да се занимава с българска шита дантела – кене. Самостоятелни изложби е правила през 2000 г. в Пловдив, през 2011 август – септември в етнографския комплекс Етъра, в библиотека „Иван Вазов“ за „Нощ на музеите и галериите“.
Не зная дали самата тя осъзнава колко убедително е вътрешното й усещането, че дебатът ще оцелее ли българското в нацията ни е безсмислен.
Да, ще оцелее, докато има творци като Галя, които обръщайки се назад, вадят националните ни ценности от раклата на историята, вдъхват им нов живот и ги предават на бъдещето. За българската шита дантела не може да се пише като за неодушевен предмет и тъкмо това най-много приляга към душевността на Галя. Само споменаването на думата дантела кара лицето й да засияе, а погледът й се пренася в друго измерение, ръцете й рисуват във въздуха красивите мотиви.
Разглеждайки изработените от нея образци, човек се пренася в една българска народна приказка. Началото на тази приказка започва в тийнейджърските години от разказите и сръчните ръце на баба й. От нея се научава да плете на една кука. И пак в този период се проявява интересът към народното творчество и по-специално към носиите. Страстта към шитата дантела идва случайно, провокирана от съпруга й.
За да усвои техниката на кенето, изкарва курс при Радка Карагитлиева през 1992 г. Галя обикаля всички етнографски райони на страната, като се опитва да събира дори части от образци, които да възстанови. Най-силно въздействие й оказва Копривщица, където се е изработвала единствената по вид шита дантела – кене, с вплетен конски косъм. Винаги с умиление и огромна благодарност ще си спомня за баба Елена, която й предава с желание всичко, което може и помни за изработване на дантелата. Тя се гордее с факта, че на този етап никой друг в страната не работи или възстановява автентични зарафлъци и копривщенски кенета.
Изследвайки бод по бод намерените образци, Галя се възхищава на майсторството на жените, които са създали шедьоври от конски косъм и конци. Огромното й желание е да възстанови максимален брой образци и в по-късен етап от работата си да създаде авторски дантели. Целият този труд е съпроводен с много трудности поради факта, че много малка част е запазена зад витрините на етнографските ни музеи, останалата все още запазена част е в частни колекции, до които достъпът е почти невъзможен. Любопитно ми беше, след като създава толкова красота, дали има и друго хоби.
Отговорът беше твърдо „не“. Всяка свободна минута е дантела. За да шиеш дантела, казва Галя, е необходимо точно око, спокойна ръка и много любов. Тук не можеш да разплиташ – ако сбъркаш, режеш. Признава със самочувствие, че вече почти не греши и периодът с рязането е минал. Обяснява ми още, че дантелата се прави с единичен и двоен възел. За българската шита дантела е характерен двойният възел. Подобна на нашата дантела има в Италия, но тя изисква хартиена схема с мотивите за работа. В нашата дантела няма случайни, произволни и хаотично включени фигури.
Копривщенските майсторки са работили само с въображението и таланта да пресъздават елементи от флората и фауната. И както старите шивачки на дантели, всеки авторски проект Галя започва без точна идея – всичко се напасва в процеса на работа. Тогава си представя сръчните ръце на жените, седнали на камъка пред портите на копривщенските къщи или вечер пред огнището.
При работа по възстановяване на даден образец не си позволява да прави самоволни промени по модела. Така бод след бод шиенето на кенето се превръща в голяма страст, начин на живот, кауза, мисия, любов и усещане за красивото. Наред с практическата работа Галя проучва и анализира феномена „българска шита дантела“. С усмивка казва, че нещото, за което семейство Стойчеви спори дори на висок глас, е за дантелите на Галя, на които съпругът й е голям фен и безкомпромисен критик. За него самата Галя казва, „ако не беше съпругът ми Светослав, аз нямаше да мога да направя толкова много крачки напред в шитата дантела“.
И така вече 20 години те живеят в прегръдката на дантелената красота. Направила първата крачка от любопитство, следващите от емоцията – дали ще се справи с всичко, а крачката на предизвикателството прави, за да провери дали ще има нещо, което не може да направи. Дантелите, които Галя Стойчева шие, са неоспоримо доказателство, че тя постига композиционна завършеност за всяко произведение, и увереност, че авторката ще съумее да изпълни крайната цел, която си е поставила – възстановяване, съхраняване и доразвиване на едно национално богатство – българската шита дантела – кене.
Зарафлък
Зарафлъците са дантелата, украсявала забрадките на нашите баби. Изработвали са се върху конски косми, най-често с шита дантела. Готовият зарафлък се пришива в ъгъла на забрадката, в края, който се завързва така, че да виси надолу и да краси женското лице. Конският косъм придава значителна твърдост и упоритост на дантелата, което допринася за красивия й вид.
Източник: club50plus