Изневярата оставя дълбока, привидно непоправима пукнатина във връзката.
Възстановяването на доверието е дълъг, труден, но все пак възможен път, който изисква искрени усилия и от двете страни.
Първата и най-трудна стъпка е напълно да се прекрати всякаква комуникация с трети страни и да се осигури пълна прозрачност.
Партньорът, извършил нарушението, трябва доброволно да предостави достъп до съобщения, социални медии, където е уместно, без да изисква контрол от жертвата.
Не става въпрос за тотално наблюдение, а за демонстриране на готовност да нямат тайни.
Вторият ключов момент е признаването на вина, без да се оправдавате, омаловажавате или обвинявате партньора.
Фрази като „Не ме разбра“ или „Това беше просто момент на слабост“ са разрушителни.
Необходимо е да поемете пълна отговорност за своя избор и причинената болка.
Третият етап е търпеливо изслушване на гнева и въпросите на жертвата, независимо колко пъти се повтарят.
Изневеряващият партньор трябва да преживее тази буря от емоции без отбранителна позиция или контраобвинения, разбирайки, че това е част от възстановяването на връзката.
Четвъртият компонент са постоянни действия, които доказват надеждност и лоялност.
Това е спазване на обещания (дори и малки), точност, предвидимост, готовност да бъдеш до партньора в трудни моменти. Думите се обезценяват, важни са само действията.
Петият аспект е времето. Доверието се възстановява не за седмици, а за месеци и години на последователни действия. Изискването за бързото му връщане е грешка.
Пострадалият партньор има нужда от правото да се съмнява и колебае без упреци.
Това е път без гаранции. Успехът зависи от дълбочината на разкаянието на единия и способността на другия да прощава, което не означава да забравя.
Понякога е невъзможно или ненужно да се спаси една връзка, но ако и двамата са искрени в желанието си да поемат по този път, има шанс.
