Как да ценим живота малко повече
В една неделна утрин преди няколко седмици си направих кафе, взех вестника и седнах да послушам радио. Превключвайки каналите, се спрях на кадифения глас на един възрастен човек. Той говореше за някакви 1000 топчета. Стана ми интересно, усилих звука и се облегнах на креслото.
– Добре – каза старецът – мога да поспоря с вас, че сте твърде заети на работа. Вчера, днес, утре. Дори да ви плащат добре. Но за тези пари те купуват живота ви. Помислете си, вие не прекарвате времето си с любимите и близките ви хора. За нищо на света няма да ви повярвам, че ви се налага да работите през цялото време, за да свържете двата края. Работите, за да удовлетворите вашите желания. Но знайте, че това е порочен кръг – колкото повече пари имате, толкова повече ви се искат и толкова повече работите, за да получите още и още.
В един момент трябва да си зададете въпроса: „Наистина ли толкова ми е нужна тази или онази вещ, например нова кола?“ И заради това сте готови да пропуснете първата изява на школата по танци на дъщеря ви или спортното състезание на сина ви.
Нека ви разкажа това, което реално ме запази и ме накара да помня кое е важното в моя живот.
И той започна да обяснява теорията “1000 топчета”:
– В един прекрасен ден седнах и започнах да смятам. Средно човек живее 75 г. Да, да, някои повече, други – по-малко, но средно около 75 години. Умножих 75 по 52 (толкова са неделите в една година). Получих 3900 – общо недели в един живот. Когато се замислих за това, аз бях на 50. Значи бях преживял вече 2900 недели. Оставаха ми само 1000.
Купих от магазина за играчки 1000 малки пластмасови топчета. Изсипах ги в прозрачен буркан. Забелязах, че докато го правех и после, когато виждах как броят им намалява, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот.
Няма по-силно средство, отколкото да гледате как намаляват отпуснатите ви дни! Сега чуйте последната ми мисъл, която исках да ви споделя, преди да прегърна жена си и да излезем на разходка.
Тази сутрин извадих последното топче от буркана…
Всеки следващ ден за мен е подарък. Приемам го с благодарност и дарявам на близките си топлина и радост. Смятам, че това е единственият начин да се изживее животът. Не съжалявам за нищо. Беше ми приятно да си поговоря с вас, но бързам да ида при семейството си. Надявам се да се чуем отново.
Замислих се. Имаше за какво. Планирах да мина през офиса и да побачкам малко по един проект. Вечерта се бях уговорил с колегите да идем на клуб. Вместо това влязох в спалнята и събудих жена си с нежна целувка.
– Събуди се, мила. Отиваме с децата на пикник.
– Какво е станало?
– Нищо особено, просто разбрах, че отдавна не сме карали почивните дни заедно. И нека минем преди това през магазина за играчки. Трябва да купя топчета…
Източник: Обекти
