“ Ще си мълчим!“
Това казва генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков на 4 май 1986 г. по повод на новината, че аварията в съветската чернобилска атомна електроцентрала дава сериозни отражения и върху нас. Тогава бившият Първи получава уведомление, че облакът от радиоактивни отпадъци, който е достигнал до България и е замърсил 4,3% от територията ни, ще окаже лошо влияние върху здравето на хората.
Висшето партийно ръководство обаче решава да замълчи угоднически в интерес на Москва, без да предупреди българския народ за атомната катастрофа. За случилото се дума не обелва и тогавашният министър-председател Георги Атанасов.
До третия ден у нас няма нито едно съобщение, публикувано в медиите по повод на случилото се. Политбюро спуска пълно информационно затъмнение, въпреки че страната ни е от тези, в които ефективната доза облъчване е най-висока. С аварията са запознати само хора от високите етажи на властта, които единодушно решават, че да спестят истината, ще бъде много по-добро решение, отколкото да уведомят хората за нея. Аварията обаче се оказва изключително голяма. СССР прави опит да скрие случилото се, но радиационното замърсяване достига до територията на 17 държави, сред които е и нашата.
Въпреки опасния въздух, който е сериозно замърсен от атомната катастрофа, на 1 май, само няколко дни след аварията, под капките на радиационния дъжд се провежда традиционната манифестация. Децата тичат щастливо по улиците, вместо веднага да бъдат прибрани по домовете си.
Последиците са необратими и много по-сериозни от тези, които специалистите предвиждат в първоначалните си прогнози. Шведски станции, които засичат завишените нива на радиация, принуждават СССР да обяви, макар и с кратко съобщение, за атомната катастрофа.
У нас за нея хората разбират три дни по-късно. Случаят е представен като незначителен, а на българските граждани е обяснено, че за страната ни няма абсолютно никаква опасност и те не трябва да се притесняват за своето здраве.
Фактите обаче говорят друго. Само за три дни, от 30 април до 2 май, замърсяването на въздуха с радиоактивни вещества в България се е повишило средно няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Оказва се, че само на 2 май в столицата са натрупани толкова отровни вещества вследствие на аварията, колкото биха се утаили за период от 17 години.
Мълчанието на Политбюро пречи на това хората да вземат елементарни мерки, с които да защитят както себе си и семействата си, така и животните, за които се грижат.
Докато обикновеният българин се храни със силно заразена радиоактивна храна, Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи изключително внимателно за здравето на политическия ни елит. Храната, както и напитките, които консумират, се приготвят в специална лаборатория, където със скъпа техника се следи за това те да не са заразени. След прецизен преглед се откарват до домовете им в контейнери, които са защитени от радиацията.
Единственият човек, който взема конкретни мерки, е военният министър ген. Добри Джуров. Той издава заповед, с която забранява войниците да бъдат хранени с прясно месо и зеленчуци, а само с консерви и замразено месо от неприкосновени запаси. Генералът лично се грижи и за това младежите да бъдат напълно информирани за вредите, които опасните радиоактивни вещества във въздуха могат да им донесат. Той раздава на всеки един специални листовки, в които има практически съвети за предпазване от отровите. От тях те разбират, че не трябва да лежат по тревата и да отварят прозорците на помещенията, в които спят. Научават и че трябва да изтупват дрехите и одеялата си по посока на вятъра.
Източник: 168chasa