Работех в София в завод Балканкар.Пратиха ме командировка в Приморско за седмица през 1986 година.
Отивайки в хотела на приморско,се оказа,че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер.Станало объркване и няма свободна стая за мен.След дълго ровене из книгата за гости се оказа,че има девойка,също командирована като мен,сама в стая.Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен.Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.
След 10 минути управителката ми каза,че девойката нямала нищо против.Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години,било и скучно сама и дори се зарадва ,че ще има с кой да си говори за да не скучае.И се започна един купон.
Тази девойка днес е моята жена.
А какъв беше живота по черноморието ни в онези времена…Спокойствие и красота
Заключвахме вратата на стаята,но вратата- прозорец,която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари,без да сме се замисляли ,че някой може да ги открадне.
А за нощния живот-не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо.Млади,спокойни,на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове,заведенията с достъпни цени за всички,богат безплатен спортен и културен живот.ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни.Картите бяха достъпни за всички до 28 годишна възраст.
Източник: bgspomen