Майсторът зидар Кольо Фичето, когото наричали „уста”, идващо от арабското „устаз” – майстор, учител, професор, е родом от Дряново (макар че и относно родното му място има различни твърдения). Роден през 1800-ната година, когато е 3-годишен Никола остава без баща, а едва навършил 10, отива като чирак при тревненските майстори дюлгери, а на 17 години учи в западно българската строителна школа в град Корча.
Кольо Фичето изучава занаята от едни най-големите български, италиански, румънски, гръцки, турски и албански майстори строители и така се запознава отблизо с европейската архитектура. Истински интелектуалец, той владеел три езика.
Този велик майстор от ХIХ век е Кольо Фичето. За неговия живот и творчество е писано много, има много данни, но и много предания. Както при всеки гениален творец, историческите факти се преплитат с легендите.
До ден-днешен обаче из цяла Северна България може да се види наследството, което ни е оставил този недостижим строител – над 4 големи моста, 12 църкви, джамии, ханове и къщи, обществени сгради, часовникови кули и чешми. Ето защо историци и изследователи казват за него:
„Той не е живял, той е строил.”
Уста Кольо Фичето не само познавал еврпоейската архитектура, но според една от историите, достигнала до нас, през 1866 г. той спасил един от символите на Париж – катедралата „Света Богородица”. Една от стените на легендарния храм се пропукала и катедралата започнала да се руши. Френските власти викали експерти от цял свят, но никой не успял да разбере какъв е проблемът.
Отчаяни, французите обявили награда за специалиста, който спаси катедралата, и започнали да разпространяват новината. Така за проблема узнали и из русенските територии, чиито управител бил бивш френски възпитаник – Митхад паша, който поддържал своите добри отношения с Франция. Той вече познавал умението на майстор Кольо Фичето и го изпратил в Париж.
Слезнал Кольо Фичето на парижката гара, но не видял никой да го очаква. Стоял си скромно и чакал! Изтеглили се пътниците и тогава посрещачите разбрали, че това е българският строител. Завели го в катедралата, огледял я той внимателно отвсякъде и открил струйката подпочвена вода – причината за корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил чешмичка – водата изтичала вече извън храма. Французите били благодарни, харесали Майстора и му предложили да остане при тях, в Париж! Но… чакал го недостроеният мост край Бяла! А там, до парижката „Света Богородица“, казват, че чешмичката още си тече.
„Чешмата на Уста Колю Фичето.“
Във френската столица българският майстор за няколко дни разбрал какъв е проблемът – дълбока подпочвена вода, която каптирал и извел в чешма на площада.
Така Кольо Фичето спасил красивата катедрала и бързо се върнал в България, където по същото време, по поръчка на същия паша, талантливият майстор и отличен инженер строял Беленския мост над река Янтра.
Източник: opoznaybulgaria