С песен може да преодолеем паниката и уплахата
Петър Димков препоръчваше да се пие гореща или дестилирана вода
Сутрин и вечер си казвайте: “Всеки ден, във всяко отношение, все по-добре и по-добре ми става”
– Г-жо Димкова, следите ли новините?
– Гледам и следя всички новини, защото има и полезни неща. Всички тези препоръки за по-добра хигиена, на които се набляга, наистина са важни за предпазване. Маските също, но ако няма такава, човек може да си сложи и по-плътно шалче. Виждам, че се полагат усилия и се правят много неща от държавата, но ние трябва да бъдем волеви и да ги изпълняваме. Човек трябва да бъде разумен, татко ми е казвал – трябва разумност, разумност във всичко.
– Кои са най-полезните храни за засилване на имунитета и битката с вирусите?
– Плодове и сурови ядки. Полезно е също да се яде чесън и лук – те също очистват кръвта. Всяка вечер татко изяждаше по девет ореха, които засилват паметта и той е доказателство за това, защото на 95 години имаше отлична памет. От него знам, че горещата вода също е изключително полезна. Всяка сутрин аз изпивам по една чаша гореща вода на глътки и докато я пиеш, може да си казваш: “Светлина и сила за ума, живот за сърцето и здраве за тялото.” Когато е бил испанският грип и Учителят Петър Дънов също е казвал да се пие гореща вода, която пречиства организма. Много помагат и сироп от черен бъз, който татко препоръчваше за по-добър имунитет, както и чай от лайка и бял равнец. За засилване на организма е хубаво през пролетта в продължение на 20 дена да се пие дестилирана вода.
– С какво друго можем да си помогнем в ситуация, като днешната?
– Със силата на волята, молитвата също много помага на този, който вярва, защото създава вътрешно спокойствие и вяра, че ще му се помогне от Бога. Мога да кажа, че 91-ви Псалом от Библията е изключително важен за защита и е хубаво, който има желание да си го препише на ръка на едно листче, да го сгъне и да го носи непрекъснато със себе си. Също така, майките могат да сложат този псалм в джобчето на децата си, така че да е винаги с тях. Бих казала и нещо друго, което татко препоръчваше на всеки, който идваше при него с болестно състояние да си прави следното самовнушение. При събуждането, докато още си в алфа ниво, или преди заспиване, трябва да се казва 20 пъти шепнешком: “Всеки ден, във всяко отношение, все по-добре и по-добре ми става.” Преди това е добре хората да си вземат броеница, или да си направят сами такава с 20 мъниста. Броеницата е важна, за да казваш самовнушението механично, без да се разсейваш с броене.
– А доколко важни са физическите упражнения?
– За укрепване на белите дробове много помага дълбокото дишане, защото така поемаме повече кислород и е хубаво всеки да потърси подходящи дихателни упражнения, каквито има и в йога. Най-елементарното е например да правиш по три пъти на ден дълбоко вдишване през носа и издишване през устата. От татко съм запомнила едно хубаво упражнение, когато ходим на улицата да вдишваме три крачки, а пет да издишваме. Когато вдишваме, може да си казваме – сила, здраве, живот, а като издишваме – сила, здраве, живот, младост и красота. Всеки човек може спокойно да прави това, докато ходи.
– Баща ви, известният лечител Петър Димков, предвиждаше ли такива неща за бъдещето и според вас, той как би реагирал в подобна ситуация?
– Да, той ми беше казал, че идват много тежки болести, които още са неизвестни. С това глобално затопляне, което стопява ледници и излизат вируси, които са ни непознати. Трябва да бъдем силни и да се учим от това, което той ни съветва, същевременно да имаме спокойствие. Когато си в положително състояние и това ти носи здраве. Ако хората в България са разумни и правят каквото трябва – сами ще си помогнем, от нас зависи.
– Вие успявате ли да останете спокойна в тази масова психоза?
– Да, слава Богу, мога да кажа, че съм спокойна, защото за мен примера на татко беше изключителен. Той ми е разказвал, че по време на войната, дори когато около него са падали бомби, не се е страхувал – толкова силна вяра и упование е имал в Бога. Мисля, че страхът е който много вреди на хората, защото това е отрицателно чувство, а всички такива мисли и постъпки могат да доведат до болести, докато положителните мисли имат обратното действие- лекуват. Трябва да направим всичко възможно, за да преодолеем паническия страх. Как да го направим – като надраснем тези отрицателни мисли и чувства. Татко казваше, че е много важно да пеем и даваше пример, че едно време всички пееха и бяха по-здрави, отколкото сега. Изследвано е, че дори тихичко да се пее, това внася положително състояние в организма. За да имаме чиста кръв, трябва да имаме положителни мисли, чувства и постъпки, защото всичко отрицателно я замърсява.
– Виждаме, че в Италия хората пеят по балконите и са единни, а на нас българите, като че ли ни е по-трудно да се обединим…
– За съжаление хората у нас много се промениха, преди бяха много по-мили и добри. Ние спасихме евреите, кой друг народ го направи? Българите носихме тези хубави отношения на внимание и любезност. Като видех някого с тежка торба и веднага тичах да помогна, а и другите бяха така, а сега го няма това нещо. Не знам, дали ще успеем да се обединим, защото хората станаха много разединени и се вълнуват главно от материалните неща. Баща ми никога не е взел и стотинка, когато го викаха за лечение и ние живяхме само с неговата пенсия, но такъв беше неговият морал. Спомням си, че след войната всичко беше с купони и животът беше много труден и един ден аз се обърнах към татко: “Хей, татенце, толкова искам да вляза в Американския колеж, но той е толкова скъп и ти не можеш да си позволиш!”. А той ми отговори: “Ако бих искал, мога да стана милионер.” Аз му казах наивно – стани. А той: “За какво ми е тази раница на гърба цял живот.” Но, ето, днес всеки гледа да има тази раница на гърба и да я мъкне.
– Какво мислите за конспиративните теории, че вируса е изкуствено създаден и за предсказанията на българските ясновидци…
– Знам за Учителя Дънов, че той почти не е давал предсказания за бъдещето, така че това едва ли е истина. Ванга също беше близка на татко и често идваше вкъщи, но и за нея има толкова измишльотини, че не трябва да вярваме на всичко. Позволиха си да издадат и книга с рецепти, които не са на татко. Иначе вярвам, че днес вече изкуствено се създават вируси, но има и един друг момент. Още календарът на маите посочва, че има цикли от 25 000 години и сега приключва един от тези цикли и започва нов, а при преминаването от един в друг има критични моменти като днешните. Човечеството е минало през чума и холера и това е един момент хората да осъзнаем как трябва да живеем. Трябва да надраснем и тази алчност, заляла цялата планета, надраснем ли я ще влезем в по-духовната епоха. Възхищавам се на много млади хора, които се борят за опазването на планетата, грижат се за животните, прекланям се пред тях. Вярвам, че те се създават по-доброто бъдеще.
– Как култивирате позитивни мисли в себе си?
– Много обичам красотата – виждам я навсякъде. Дори докато седите на спирката, може да погледнете едно дърво, което даже да е голо, пак е красиво, то е като дантела. Винаги търсете красивото, това безкрайно помага. Много пъти, когато съм на улицата и видя едно малко детенце, леко се навеждам и то ме поглежда – тези детски очи са цяла вселена. Виж едно детенце, дори да е чуждо – погледни му очите, или погледни към небето, това внася такова спокойствие.
– Една от вашите картини се казва “Шестата раса – расата на Любовта”. Кога ще дойде тя?
– Би трябвало оттук-нататък, сега сме в период на преход от едното към другото и след това ще дойде шестата раса – расата на братството и добротата, когато ще виждаш всеки като брат и сестра. Днес живеем в години на много изпитания, но много от хората ще ги надраснат и ще тръгнат в един дух на благородство, доброта и взаимопомощ, или ще останат в безразличие и отрицание към другите – тук идва свободната воля да избираме по кой път ще тръгнем.
– Рисували сте баща ви, Петър Дънов, Ботев, Левски, Кирил и Методий, Йоан Кукузел… Кой друг именит българин бихте искали да изобразите и над какво работите в момента?
– Да, рисувала съм цял цикъл от наши духовни, могъщи и велики души по случай 1300-години България. Сега работя над един цикъл “Деца на дъгата”, защото децата ме вдъхновяват – колко прекрасни черти имат и какви прекрасни неща правят. Скоро ме впечатли следния случай, който ми разказаха. Едно дете се прибрало от детската градина вкъщи здравата напердашено. Майката го попитала: “А ти, защо не го наби?”, а то я погледнало учудено: “Защо да го бия, той ми е приятел.” Това дете веднага простило на другарчето си, вместо да го удари. Рисувам десет такива много хубави дечица с големи души, нарекла съм ги “Деца на дъгата”, защото тя е от седем цвята на любов, мъдрост, истина, духовна сила.
– А какво ви подтикна да направите серия картини за богомилите?
– Разговорите с татко, който много ми говореше за богомилите. Те са живели в братство и са давали абсолютни права на жената. Винаги са носили със себе си торбичка с билки, правили са ирисова диагностика и са лекували и помагали на хората, а ги унищожават! Тогава направих този цикъл с богомили, защото те са дошли, за да ни върнат към истинското християнство, което е само любов, само прошка, а къде е днес прошката и любовта?
– Коя беше най-голямата болка на баща ви?
– Това, че го гониха и му забраняваха да лекува хората, въпреки че всички властимащи идваха при него, но после не правеха нищо да му помогнат, а само му се забраняваше. Тодор Живков също е идвал при баща ми и той дори му е казвал да прави по-добро за държавата – колко е поел от думите му е друг въпрос. Людмила също дойде при татко след катастрофата, когато имаше страшно главоболие и той я излекува. После тя тръгна в духовния път и много неща направи за България.
– Петър Димков продължава ли да ви се явява като духовен образ и днес?
– Не, но преди имах с него такива срещи и знам, че и като дух, той продължава да работи за доброто. Татко казваше: “Винаги съм работил за хората и за доброто и винаги ще работя.” Той учеше и нас – децата, че съдържаме всичко прекрасно в себе си и трябва да го осъзнаем и развиваме, както за себе си, така и към другите. Съветваше ни да правим всичко, което е за добро. За да бъдем здрав народ трябва да се придържаме към положителното и доброто, а също и да сме благодарни. Винаги има за какво да благодариш на Бог – за близките, за природата, за слънцето и т. н.
– Има ли някоя молитва, или формула, които препоръчвате за ситуация като сегашната?
Добре е, преди излизане, да си кажеш три пъти – Господ ми е задна и предна стража и ме пази от всяко зло! Амин. Или – Господи, пази ме всемогъщо всеки миг! Амин.
Нашият гост
Известната художничка Лили Димкова е израснала в семейството на големия народен лечител Петър Димков. Още като дете той поощрявал нейния интерес към изкуството, защото е притежавал голям усет за красивото. Тя е завършила театрална декорация във ВИИИ “Н. Павлович”, след което става сценограф в Габровския театър, но прави сценичните оформления и за други театри. Лили Димкова е художник на костюмите в незабравими филми като “Рицар без броня”, “Шведски крале”, “Един снимачен ден”, “Сбогом приятели” и др. Изкуствоведи сравняват творчеството є с това на уникалния ни художник Борис Георгиев, който също в произведенията си успява да отрази духовната същност и светлина на изобразените обекти. Сред най-известните цикли с картини на авторката са “Богомили”, “Български светци”, “Лица от бъдещето”, “Седемте Рилски езера”, “Лазарки и кукери” и “Образи”. Наградена е с орден “Кирил и Методий”.