Мамо. Не ме изоставай

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното –
не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми –
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти
да коленича – да запаля печката.

Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.

Не се страхувай – пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й –
върни на огледалото й блясъка.

И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея – за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.

В очите ми се гледай непрекъснато,

Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.

И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.

Не казвай, че е суета – понякога
си освежавай със червило устните…

И не умирай – заповядвам ти! –
до края.

До края съществувай във живота ми!

Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля –
съзерцавай ме
от погледите на жените – тихите…

Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда –
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.

Мамо. Не ме изоставай,
мамо.

Христо Фотев

Източник: gnezdoto.net