Мария Игнатова: Любовта ни с Рачков беше една рок балада

Попадам на запис на предаването „Пееш или лъжеш“. В огромното студио е задействана на пълни обороти една още по-огромна машина, смазана до съвършенство – екипът на Маги Халваджиян. По средата на това мегастудио върху своите тънки черни токчета, крехка като захарна фигура, Мария Игнатова изчита набързо репликите от аутокюто в паузата. Струва ми се напрегната. Чувам, че записват от няколко часа… Но камерата тръгва и върху тънките черни токчета избухва фойерверк. Честна дума, тази жена не е нормална! Няма напрежение, няма умора, просто огън. Мария е ненормално красива, едновременно изящна и стихийна и е оперирана от онази суета, която те парализира при мисълта за някой изскочил кичур коса. Отгоре на това има скорострелно чувство за хумор и е импровизатор, който може да се мери достойно с най-опитните от другия пол (извинете, не съм сексист, но колко пъти сте виждали красива жена с чувство за хумор, бърз ум и нула суетност?!).

Може и да преувеличавам, окей. Но я наблюдавах от втория ред цели два часа и нека е клише, но нейният професионализъм е впечатляващ. Тя умело жонглира с безумното темпо, в което се работи, с всевъзможните енергии по време на записа – от публика, от екип, от участници, от колега водещ, със ситуациите, които възникват по всяко време, както и със собствените си притеснения. Какви притеснения би могла да има една красива и успяла тв водеща ли? Ами например детето й я чака от няколко часа зад кулисите, защото в този ден се наложило да бъде с нея… За капак тази жена е позитивна, слънчева и търпелива. Както казах, не е нормална.

Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Търсих из мрежата да си припомня откъде дойде ти, как се пръкна на екрана, но не открих нищо. Пълно е само с жълтини, които, уверена съм, ти обожаваш. Да се върнем назад – ти следваш моден мениджмънт в Холандия…

Да, и никога не съм имала амбиции, свързани с телевизията и сцената. Тази любов към камерата открих при първата ми работа в Холандия, която беше за една кастинг агенция. Не агенция за модели, ами агенция за всякакви хора – от бебета до възрастни. Започнах да имам разни ангажименти и много скоро си казах: „Ей, това колко е готино и колко ще е хубаво да мога да го работя!“ Но въпреки това бях далеч от всякакви амбиции за кариера в тази посока. Така се случи любовта, а останалото се дължи на съдбата, която си знае работата. Върнах се в София без намерение да оставам тук, уж за малко. Тогава по неведоми пътища разбрах, че във „Втори тотошанс“ – предаване, за което дори не подозирах, правят кастинг за водещи и се явих. Научих си текста и влетях в онзи апартамент, крещейки текста си, колкото ми глас държи. Настъпи пълна тишина… Помолиха ме: „Извинявай, Мария, може ли сега това да го кажеш по-тихо и по-спокойно?“ Казах си: „Ужас, никога няма да ме вземат тези хора.“ Те пък взеха, че ме взеха. Там се опитвах обаче да бъда нещо, което не съм. Едва сега в „Господарите“ правя това, което направих на онзи кастинг и което пасва на моя натюрел.

Завинаги ли скъса с модата?

Да, и не съжалявам. Аз всъщност учех бизнес страната на модата, не съм учила дизайн.

Историята нататък е позната – Джуди Халваджиян те вижда на екрана и те кани на проби за „Господарите“, защото си търсят жена водещ.

Той не ми се обади лично тогава и аз не знаех за какво ме викат на среща. Мисля, че ми се обади изпълнителният продуцент, който каза: „Обаждам се от Господари на ефира…“ И аз си казах: „Ъ, че аз съм дърта за адреналинка, защо ме викат?!“ Полека и внимателно ми съобщиха за какво ме търсят, аз запазих самообладание, а след разговора изкрещях, разбира се. С Джуди се договорихме, че пробваме, но ако не се получи, няма да има сърдити. Аз, естествено, не знаех къде се намирам, още повече че ме сложиха да водя с титана Димитър Рачков и бях като уплашено зайче. Но винаги съм работила с инстинкта си и досега не ме е подлъгвал.

Влетя ли пак на онази проба, крещейки репликите си?

Е-е не, никак не влетях, напротив. Бях доста плаха. Стъпка по стъпка, съвсем леко влязох.

Ако сега се видиш в първите си предавания, сигурно ще оцениш какъв път си извървяла оттогава до днес. Би ли се погледнала, или би ти било неудобно?

Не, въобще не ми е неудобно, би ми било интересно. В едно от предаванията бяха пуснали съвсем кратък откъс оттогава и това, което видях от онзи период, беше страха в очите ми.

Сега те гледах и се впечатлих от умелия начин, по който жонглираше с всичко на сцената – от реакциита на публиката през участниците, репликите, та до пяната, която заля сцената и с тези токчета за малко да паднеш. Има ли нещо, което на този етап може да те разклати в ефир?

Винаги има страх, но да ме разклати нещо на сцената – едва ли. Трябва да се случи наистина огромно събитие, докато работим. Въпреки това винаги преди да изляза на сцената, аз треперя цялата. Първите минути на сцената са ми много страшни и с годините става все по-зле, вместо да става по-лесно. Но съм си приела тази сценична треска, боря се с нея, както мога, и знам, че няма да изчезне никога. Може би така е по-добре.

Имаш ли гаф, който би самономинирала в „Господари на ефира“?

Не, от всяка ситуация съм се измъквала. „Господарите“ е предаване, в което може да се измъкнеш от всяка ситуация.

С какво според теб „Господари на ефира“ остава господар на ефира вече толкова години?

Аз ще го кажа с надеждата, че Маги няма да ревнува заради всички останали предавания (б.а. Маги Халваджиян е продуцент на “Пееш или лъжеш“, „Като две капки вода“ и X Factor, а Джуди Халваджиян – на „Господари на ефира”), но „Господари на ефира“ са моята голяма любов. Предполагам, че това, с което „Господарите“ са ме накарали да ги обикна и преди да съм част от екипа, още повече след това, е което кара и зрителя да обича това предаване вече толкова години. Неговата социална насоченост, непринудеността, начинът, по който поднасяме на хората цялата информация – забавен и лесносмилаем. Хем може да се разтовариш, хем може да разчиташ на предаването, че ако имаш проблем, тези хора ще ти подадат ръка и ще ти помогнат. Обичам ужасно много всичките си колеги, не само актьорите.

Забелязах, че преди записа беше напрегната. По-трудно ли е с нов формат, в който не си обръгнал?

Не, интересно е. Естествено че има натоварване и трудности. Както винаги, работим в екстремни условия, всяко нещо трябва да се случи на секундата. Не, всъщност е трябвало да се случи още вчера. С Ненчо сме през цялото време на сцената, което означава, че ние не може да комуникираме в паузите, да си изговорим нещата, да се разберем какво да си подадем. Условията изискват невъобразима концентрация и ми е леко притеснено, но много повече ми е интересно.

По-лесно ли ти е да водиш с човек, който не ти е половинката?

Няма такава зависимост. На сцената всички сме равни.

Днес открих, че ти освен всичко друго пееш чудесно. Имаш ли бъдещи творчески планове в тази посока?

Тая насока се развива постоянно, аз не спирам да пея. Музиката е част от живота ми – ставам сутринта и започвам да пея. Преди да си легна, също пея. Не притежавам достатъчно гласови данни, за да стана певица обаче.

За пеенето разбрахме. А за лъгането?

Ами не съм добра в лъгането. Няма какво да се лъжем, на всеки човек му се налага понякога да послъже. Избягвам, доколкото мога.

Как се бориш със стреса?

Не знам вече. Едно време обичах да излизам. Сега предпочитам да се прибера вкъщи. Приятелите ми вече ме обявиха за пенсионерка, защото никаква ме няма по заведенията. Нямам определен начин да се справям със стреса, не съм никак добра в това.

Живеете си щастливо заедно със стреса, така ли?

Не знам колко е щастливо, но съжителстваме, успяваме някак. Чувството за хумор ми помага в тая битка. Него много си го ценя, адски ми е важно.

Красива, талантлива, успяла, с прекрасно дете… Хората сигурно си казват: „Да имах поне малко от нейното, колко ли щях да съм щаслив!“ Ти щастлива ли си?

Много! Много съм щастлива!

Пееш или лъжеш?

Пея, пея 🙂

А знаеш ли защо си щастлива?

Ами заради всичко, което ти ми изброи и заради още толкова неща, които не знаеш. Имам много повече неща, отколкото някога съм смятала, че ще имам.

Колкото и много да имаш, хората сме устроени така, че все нещо ни липсва…

Имам същите трудности като всеки друг. Ако някой смята, че това, че си по телевизията, те прави перманентно щастлив, се лъже. Единствената разлика е, че аз върша моята работа пред всички. И че нямам право да мрънкам и да се оплаквам. Иначе всички проблеми, които аз имам, ги имат и другите хора. Ако имам нещо, което да ме мъчи най-много от всичко друго, е това, че не мога да прекарвам със сина си толкова време, колкото би ми се искало.

В това време Виктор я вика: „Мамо, да тръгваме вече!“

Тръгваме, майче… Но в крайна сметка аз го правя и за него. За да може той да има свободата да направи избор. И ние с баща му да може да му осигурим най-доброто възможно образование. Да можем да си го позволим. Защото финансите са това – свободата да имаш избор.

А за него какво бъдеще си представяш?

Не искам да си предстявам нищо. Като знам моят живот как е минал дотук, как се обръщат нещата и накъде тръгват след това. Нямам картини, които рисувам за детето си. Той ще намери пътя си.

Защото си суеверна ли?

Не. Защото знам, че не става така.

Не мога да не те попитам нещичко за Рачков. С коя песен свързваш вашата история?

Ооо, това е адски трудно! Защото аз съм музикална енциклопедия и толкова много песни са свързани с толкова много неща – те са мигове, места, емоции. Но първата песен, на която танцувахме с Димитър, беше на Васил Найденов „Сбогом, моя любов“ в един пианобар. Не мога да кажа дали това беше нашата песен, но това е песента, на която за първи път танцувахме блус. Всъщност “сбогом” беше нашето “здрасти”.

В какъв стил беше вашата песен?

Рок балада със сигурност.

Какво си пожелаваш за следващата година?

Аз всяка година си пожелавам едно и също и то е да намеря баланса със стреса. Искам да успея да бъда по-спокойна. По-търпелива не, защото аз съм много търпелива. Но искам, когато проявявам това търпение, отвътре да не ми трепери всичко, ами наистина да бъда спокойна.

фотографии Мила Иванова

стилист Кремена Халваджиян

Източник: Mila.bg