Невероятно въздействаща история за майчинството – „Мамо, някой се нуждае от теб!“

Колко пъти сме чували израза „Децата са най-прекрасното нещо на света“? И въпреки това, когато малчуганът реши да редекорира стените ви или да подложи котката на още една „операция“ (или каквато и да е друга щуротия), започваме да мечтаем за самотен остров, на който да получим капчица покой. Ние обаче им прощаваме. Отново и отново.

Ако тези думи ви се струват познати, препоръчваме ви да прочетете тази трогателна статия, написана от Меган Мортън – майка на три деца. Тя успява да изрази с думи онова, което всички ние си мислим, когато предизвикателствата на родителството ни дойдат в повече. Текстът е наистина прекрасен…

***

Откакто доведохме нашата новородена дъщеричка вкъщи, нейните по-големи братя бяха първите, които ми казваха, че плаче, хленчи или мирише подозрително. „Някой се нуждае от теб“, казваха те. Нямам идея как се роди този израз, но първоначално ме дразнеше. Наслаждавах се на бърз душ… „Мамо, някой се нуждае от теб. Бебето плаче.“ Сядам за миг, напълно наясно с факта, че бебето започва да се събужда от дрямката… „Мамо, някой се нуждае от теб!“ Добре! Разбрах.

Няма нужда да ви казвам, че нуждите на едно новородено бледнеят пред тези на две малки момчета. Някой все е гладен, нуждае се от превръзка, от различен чорап, от ледчета във водата, от нов Paw Patrol, от избърсване на носа, от прегръдка, от история, от целувка. Някои дни сякаш нямат край и монотонността на „нуждите“ могат наистина да те изтощят. Изведнъж започнах да осъзнавам нещо – те се нуждаят от МЕН. Не от някой друг. Не от който и да е друг човек на света. Те се нуждаят от своята Мама.

Колкото по-скоро приема, че това да си Майка означава, че нямаш капчица свободно време, толкова по-бързо ще намеря покой в този шантав период от живота. Това да съм Майка е мой дълг, привилегия и чест. Готова съм да бъда насреща, когато някой се нуждае от мен – по цял ден и нощ.

Да съм Майка означава, че току-що съм приспала бебето след храненето му в 4 през нощта, а миг след това 3-годишният ми син се събужда от кошмар. Да съм Майка означава, че преживявам на кафе и останки от децата ми. Да съм Майка означава, че аз и съпругът ми не сме водили истински разговор в продължение на цели седмици. Да съм Майка означава, че поставям техните нужди пред моите, без въобще да се замисля. Да съм Майка означава, че докато цялото ми тяло гори от болки, сърцето ми е изпълнено с любов.

Сигурна съм, че ще настъпи ден, в който никой няма да се нуждае от мен. Моите бебчета отдавна ще са погълнати от собствените си животи. Вероятно ще седя в някой дом за възрастни и ще гледам как тялото ми тлее. Никой няма да се нуждае от мен. Вероятно дори ще съм в тежест на хората.

Да, ще ми идват на посещения, но ръцете ми вече няма да са техен дом. Целувките ми няма да са техен лек. Вече няма да има малки ботушки, които трябва да бъдат измити, или колани, които трябва да се закопчаят. Вече ще съм изчела последната си приказка за лека нощ – седем пъти подред. Вече няма да налагам наказания. Повече няма да има чанти, които да приготвям, или чинийки, които да пълня с храна. Сигурна съм, че ще копнея за онези малки гласчета, които се провикват към мен – „Мамо, някой се нуждае от теб!“

Засега успявам да открия красотата в спокойното хранене в 4 часа през нощта. Сгушили сме се високо над голите дъбове, в нашето собствено лавандулово гнездо. Гледаме как снега тихо се сипе, как зайче подскача на фона на белия пейзаж. Само аз и моето малко бебче сме – кварталът е тъмен и заспал. Само ние гледаме как бледата Луна се извисява и как сенките започват да танцуват из детската стаичка. Аз и дъщеричката ми сме единствените, които чуваме бухала в далечината.

Гушкаме се заедно под одеялото, а аз я люлея и приспивам. 4 часа през нощта е – изтощена съм и съм обезсърчена, но всичко е наред. Тя има нужда от мен. Само от мен. Може би и аз се нуждая от нея. Защото тя ме превръща в Мама. Един ден тя ще започне да спи непробудно цяла нощ. Един ден аз ще седна в люлеещия се стол, с празни ръце, и ще мечтая за онези тихи нощи в детската стаичка. Когато тя се нуждаеше от мен и ние бяхме единствените хора на този свят.

Мога ли да се наслаждавам на факта, че някой се нуждае от мен? Понякога – да. Често обаче всичко това те изморява. Изтощава те. Никой обаче не е казал, че трябва да му се наслаждаваш във всеки миг. Това е твой дълг. Една позиция, за която копнеех, много преди въобще да съм я разбирала.

През последните три почивни дни съпругът ми не можеше да повярва колко пъти нашите момченца повториха „Мамо, мамо, мамо!“. „Винаги ли са така?“, попита ме той, без да може да скрие ужаса или съчувствието си. „Да, по цял ден, всеки ден. Това е моята работа.“ И трябва да призная, че това е най-трудната работа, с която някога съм се захващала. Преди бях управителка в ресторант в Палм Бийч Гардънс, Флорида. Дългите опашки, постоянно изключващия се ток, недоволните клиенти и какво ли още не са детска игра в сравнение със страдащите от безсъние дечица с ниско ниво на кръвната си захар.

Някога имах време за себе си. Сега маникюрът ми се нуждае от обгрижване. Сутиенът ми ми става по малко по-различен начин. Машата ми може и да не работи вече, не знам. Не мога да си взема душ без публика. Започнах да използвам крем за очи. Охраната на различни места вече не ми иска личната карта. Вече съм майка. Всичко това доказва, че някой се нуждае от мен. Че в този миг някой винаги има нужда от мен. Като миналата нощ…

В 3 през нощта чух как някой влиза в стаята ми със ситни стъпчици. Лежах неподвижно, затаила дъх. Може би ще се върне в стаята си. Да бе.

– Мамо.
– Мамо – вече малко по-силно.
– Да – прошепнах едва-едва.

Той замълча за миг, големите му очи проблясваха на слабата светлина.

– Обичам те.

Миг след това си тръгна. Изтича обратно в стаята си. Думите му обаче кънтяха в студения нощен въздух. Ако можех да протегна ръка и да ги хвана, щях да ги гушна и притисна до гърдите си. Неговият мек глас, прошепващ най-хубавите думи на този свят. Обичам те. На лицето ми се изписа усмивка и бавни издишах – беше ме страх да не пропъдя спомена. Унесох се в сън и оставим думите му да улегнат в сърцето ми.

Един ден това малко момче ще стане голям мъж. Повече няма да ми прошепва нежни думи по никое време. Ще чувам единствено хъркането на съпруга си. Ще спя спокойно по цяла нощ и вече няма да се притеснявам за болно дете или плачещо бебе. Всичко ще е далечен спомен.

Годините, в които ще съм им нужна, са изтощителни, но мимолетни. Трябва да престана да си мечтая за деня, в който всичко ще е по-лесно. Защото истината е, че може и да стане по-лесно, но никога няма да бъде по-хубаво от настоящия момент. От настоящия момент, в който съм покрита със сополите и слюнките на моите дъщеричка. От настоящия момент, в който тези малки пухкави ръчички са обгърнали врата ми. Днес всичко е перфектно. „Един ден“ ще си правя педикюра и ще се къпя сама. Един ден ще имам време за себе си. Но днес се отдавам на тях. Уморена съм, мръсна съм. Но и съм обичана. При това много.

Трябва да тръгвам. Някой има нужда от мен.

Източник: Обекти