Винаги се кръстя, преди да нагазя в жаравата
КОЙ Е ТОЙ
Иван Георгиев е странджански нестинар. Традицията се поддържа в рода му повече от 200 години. Баща му Михаил Георгиев често е наричан главен нестинар на България. 32-годишният Иван влиза в огъня още като дете и вече 24 години танцува върху жаравата. За магията на древния ритуал четете в следващите редове.
Доли ТАЧЕВА
– Г-н Георгиев, кога за първи път влязохте в огъня?
– Интересното е, че в рода ни само един човек от поколение става нестинар. При дядо ми са били четирима братя, само той танцува. Баща ми има брат, който не е нестинар. Аз имам брат и сестра и само аз съм нестинар. Може би е някакъв парадокс. Може би е някакво съвпадение, но мога да кажа, че нестинарството избира човека, а не човекът нестинарството. За първи път влязох в огъня на 8-годишна възраст. Винаги съм знаел, че ще бъда нестинар. В рода ми поколения назад са танцували. Инициатор за първия ми танц беше баща ми. Състоя се в село Българи през 1991 г. по време на събора.
– Какви са спомените ви оттогава?
– Както при всяко начинание имаше болка, имаше неяснота. Аз бях малък, още учех и се изгарях много. Това е, защото старите нестинари не ти казват абсолютно всички неща, тъй като не е сигурно дали ще станеш нестинар. Казват ти това, което ще е нужно в първия етап.
– Прабаба ви също е била нестинарка. Каква е нейната история?
– Когато дядо ми е бил 3-годишен, са живеели в село Българи. Неговият баща е бил твърдо против този ритуал. Смятал го е за сатанински. В същия ден, когато са започнали да бият камбаните на 3 юни, когато се провеждат нестинарските игри в чест на св. св. Константин и Елена, е завел децата си на къра и заключва прабаба ми у дома, за да не излиза. Старите къщи са били от дърво и на първия етаж винаги е горяло семейното огнище.
Когато прабаба ми чува звъна на камбаната, изпада в транс, изважда жаравата на пода и започва да танцува. Цялата общност била събрана на мегдана. Танцували около жаравата, когато виждат, че къщата гори. Втурват се, но тя изгаря до основи. Разказва се, че докато пламъците са обземали тялото й, прабаба ми е продължавала да танцува. Била е в такъв транс, че не е усещала абсолютно нищо. Прадядо ми е събрал каквото може, проклел е селото и е заминал с децата. Напускайки, казва, че никога повече няма да стъпи в Българи. Тогава сестрата на баба ми е казала, че той никога повече няма да дойде, но децата му ще се върнат и ще продължат да танцуват. Така и стана.
– Значи е вярно, че нестинарите изпадате в транс, преди да влезете в огъня?
– Да, така е. Едни го наричат прихващане, други го наричат транс, трети просто концентрация, четвърти пък говорят за попадане в някаква определена честота, в която мозъкът се изключва и тялото е просто в безтегловност. За мен е една огромна концентрация. Опитвам се да се абстрахирам от всичко наоколо. Трябва да се отдадеш на емоцията. Тъпанът те води напред, гайдата ти вдига емоциите и това е всичко, което ти е нужно, за да започнеш да приемаш нестинарството като част от себе си.
– Кое е най-важното за един нестинар?
– На първо място – упорство. Трябва много да го искаш, но и да си готов да платиш цената. Аз платих своята. Трябва да изградиш характер, с който да искаш да се научиш, да преодолееш болката. На втория етап, когато започне обучението, психологическата нагласа трябва да бъде много здрава.
– Навремето се е вярвало, че главният нестинар може да общува със светиите. Разкажете повече за тази легенда.
– При нас главният нестинар се избира от самата общност. Той невинаги е бил най-възрастният, а по-скоро най-можещият. Вярва се, че той е можел да контактува със светиите, да измолва благословия за самата общност, можел е да предсказва. В съвремието главният нестинар има по-скоро представителна функция. Всеки иска да вярва, че може да измолва благословия, но това са неща, които са останали от нашите предци.
– Баща ви споделял ли ви е да усеща нещо подобно, както и вие самият осъществявали ли сте такава връзка?
– Вярата по-скоро се изгражда, тя не се дава наготово. В този ред на мисли баща ми винаги се е опитвал да ни държи земни. Да се отдадем на нестинарството, но и да не го комерсиализираме прекалено много. Според старите нестинари кака Елена, така са наричали света Елена, минава пред тях и с менче им гаси жаравата. В този самобитен стил това е тяхната вяра, която в съвремието се заменя от концентрация.
– Как си обяснявате силата, която ви предпазва от огъня?
– Самият факт, че аз нямам страх, когато влизам в жаравата, е може би защото се уповавам на допълнителна сила, било то психическа, било то религиозна. Ако мислех, че няма нещо, което да ме пази, страхът би бил много по-осезаем. В нестинарството има въпроси, но няма категорични отговори. Предполагам и че никога няма да има.
– Към днешна дата колко често влизате в жаравата?
– Танцувам почти всеки ден, на различни места в цяла България. Ходя по фестивали, събори, детски лагери. В момента, в който видяхме, че комерсиализацията е на път да превземе изцяло нестинарството, се опитахме поне да обърнем посоката. Според мен не е достатъчно обичаят да се показва един път годишно. Затова предприехме толкова много стъпки, за да достигне до по-масова аудитория. Ако комерсиализацията е добре овладяна, тогава би могло да има по-голяма популярност и би могло обичаят да се запази дълги години.
– Какви техники използвате, за да се предпазите от огъня?
– Ако трябва да определя техниките, те са не повече от 10%. Останалите 90% е игра на ума. Той трябва да каже на тялото ти, че този огън не пари. Разбира се, има някои предпазни мерки. Първо трябва да се свият леко пръстите, за да не попадне въглен между тях, тъй като там са най-силните сензори в човешкото тяло. Не се правят огромни крачки, трябва ситно да се върви. Общо взето, е това. Другото е емоция и концентрация.
– Имате ли някакъв ритуал, който изпълнявате преди обичая?
– Когато чуя гайдата, затварям очи, прекръствам се три пъти и се опитвам да изпадна в този делириум, за който говорихме. Музиката завладява тялото ми и оттам нататък каквото се случи. По време на съборите е много по-различно и емоционално. Жаравата винаги е повече. Там задължително се излиза с иконата от самата църква. Присъстват всички тези обичаи с тамяна, който всъщност е благословията от светиите. Там са и старите странджанци, които наблюдават с интерес, защото са имали допир до традицията още от малки.
– Вие сте от новото поколение нестинари. Как успявате да съчетаете модерното с архаичното?
– Демонстрирали сме нестинарския танц на много места в чужбина. През 2011 г. пък създадохме един грандиозен спектакъл, чиято премиера беше на 3 март в НДК. Казва се „Огния“ и в него за първи път внесохме жарава на вътрешна сцена. Тя се приготвяше в затворена пещ зад НДК и се внесе със специално конструиран съд. Комбинирахме танци с акробатика, танци на кокили, театър, модерни танци. Продължителността на това шоу беше един час и залата се пукаше по шевовете, а отзивите бяха страхотни.
– Има ли бъдеще нестинарството?
– Интересът на публиката се увеличава, но с това и трудностите да намерим нестинари, които да поемат тези отговорности. Проблемът е, че в тези традиции присъства този така наречен „фаст фуд“ елемент. Всеки иска бързо да се научи, но се изгарят и малцина от тях се престрашават втори път.
Източник: bgdnes