Спите ли по 8 часа, но се събуждате изтощени? Отказвате ли да се срещате с приятели, обвинявайки за това работата?
Не е мързел – тялото ви крещи за помощ. Психотерапевтите предупреждават: депресията се маскира като „безобидни“ ритуали.
Перфекционизъм: Преследването на идеала, който разрушава
Преработваш доклада 10 пъти, въпреки че той вече е перфектен. Миеш пода в 2 часа сутринта. Това не е отговорност – това е страх.
Защо е опасно:
Перфекционизмът повишава нивата на кортизол, причинявайки хроничен стрес.
Според Journal of Personality, 78% от перфекционистите са склонни към латентна депресия.
Как да разпознаем:
Скарваш се на себе си за дребни грешки („Закъснявам с 5 минути – губещ съм“).
Отлагаш нещата, защото се страхуваш, че няма да ги направиш перфектно.
Какво да направите:
Напишете списък с „приемливи неуспехи“ (например: „Мога да пропусна тренировка, ако съм уморен“).
Хвалете се за 3 малки неща всеки ден.
„Просто съм уморен“: Изолация, прикрита като умора
Отменяш плановете, махвайки с ръка: „Нямам сили.“ Но час по-късно вече преглеждате социалните мрежи или гледате телевизионни сериали. Това не е умора – това е бягство от емоциите.
Защо това е предупредителен знак:
Социалната изолация е един от ключовите симптоми на депресия (проучване в American Journal of Psychiatry).
Самотата засилва негативното мислене, създавайки порочен кръг.
Как да проверите:
Ако общуването с близки не носи радост, а дразни, това е сигнал.
Чувствате се виновни, че отказвате срещи, но все пак ги избягвате.
Какво да направите:
Започнете с малко: 15-минутен разговор с приятел вместо среща.
Водете си дневник на настроението. Обърнете внимание как се променя състоянието ви след комуникация.
Нощно преяждане или „Забравих да ям“: Храната като лекарство
Ядеш торта в 3 сутринта или пропускаш обяда, защото „не си гладен“. Не е липса на воля, а опит за потискане на емоциите.
Защо е опасно:
Хранителните разстройства се срещат едновременно с депресия в 50% от случаите (Национален институт за психично здраве).
Захарта и бързото хранене временно повишават нивата на допамин, създавайки илюзията за облекчение.
Как да разпознаем:
Яжте, когато не сте гладни, или забравяйте за храна през целия ден.
Чувствайте се засрамени след хранене, дори ако порцията е била нормална.
Какво да направите:
Въведете правилото за „3 паузи“ преди хранене: запитайте се: „Гладен ли съм? Каква емоция ме гризе?“
Заменете нощните си закуски с билков чай с мед.
Как можеш да си помогнеш в момента?
Следете циклите си. Запишете по кое време на деня се увеличава тревожността ви. Това ще ви помогне да откриете тригери.
Разчупи калъпа. Ако обикновено мълчите, когато сте стресирани, обадете се на някого. Ако преяждате, разходете се.
Търсете микро-радости. 5 минути с кафе до прозореца, нова песен, ароматът на цветя – запечатайте моментите, които ви карат да се усмихвате.
Депресията не винаги е плач и апатия. В повечето случаи това е тих саботаж на ежедневните дела. Ако разпознавате себе си в тези навици, не се обвинявайте. Свържете се с психолог или с ваши близки. Запомнете: молбата за помощ не е слабост. Това е стъпка към себе си, която е достойна за уважение.