Няма славянска азбука, а българска

– Непрекъснато излизат статии на учени от Македония, които се опитват да натрапят тезата, че славянската азбука е всъщност македонска. Трябва ли да обръщаме внимание на подобни манипулации?

– Първо да направя едно уточнение, че славянска азбука не съществува. Ние самите сме си виновни, като сме наложили това понятие и сме приели, че 24 май е Ден на българската култура и славянската писменост.

Славяните са много и не всички пишат с това, което наричаме, още по-неправилно, кирилица. Защото създаденото от братята Кирил и Методий пък е глаголицата. И за да няма объркване, най-добре е да наричаме азбуката, която ползваме ние и още няколко славянски народи (поляци, хървати, чехи например също са славяни, но пишат на латиница), българска.

Македонската тема я отхвърлям категорично, защото тя не заслужава никакво внимание. Претенциите на западните ни съседи са предявени от  хора с интелектуална недостатъчност, и които са силно обременени и политически. Никъде в света този въпрос не се разглежда, няма нужда да го правим ние.

– Някои слависти по света я наричат българска, защо ние продължаваме да казваме на азбуката си славянска? Има ли изобщо спор по този въпрос?

– Дори и руснаците са се примирили по този въпрос, може би не случайно, и подкрепят нашата теза. Има и такива слависти, които защитават твърдението, че това е азбука, създадена за славяните.

Не. Азбуката е създадена през 855 г., точно за мисията на Кирил и Методий в България. Такива са историческите факти. Изобщо, ако има спор, той повече се води у нас и това е пак по чисто политически причини.

Знаем, че в Брегалнишката област азбуката им няма голям успех и по неизвестни причини мисията на братята е прекратена. Няколко години по-късно те са изпратени във Великоморавия, но със вече съществуващата българска азбука, с книгите, преведени на български език.

Те са били напълно разбираеми за великоморавците.  Пренесена е от тук набързо и в Русия, и Сърбия. Тези страни продължават да пишат на български, а не на съответните славянски езици, чак до XII век, тоест близо 300 години. Това е една писменост, която e с канонично разрешение на папството и на попската патриаршия и те не смеят да променят и една буква в нея.

С тази азбука в Русия се разпространява християнство. Същото е и в Сърбия. Едва XII в. започва лека-полека да навлиза славянски диалект.
В Румъния пък, една латиноезична област, голяма част от населението чак до XIX век  говори на българизиран латински. Тамошните историци, които работят с документите, оставени от канцелариите на влашките войводи, задължително трябва да знаят български език. Защото са написани на него.

– Има ли още спорове за произхода на братята Кирил и Методий?

– Едно е сигурно за тях – те произхождат от българско семейство,  тъй като никъде другаде не биха могли да научат български език и да превеждат сложната материя в богослужебните книги.
Българският език не може да бъде научен, както подхвърлят някои, на пазара в Солун, където двамата играели и където имало много български търговци. Това са пълни глупости.

Първо, децата на високопоставените служители на Византия не играят по пазарите. Второ, вярно е, че Кирил и Методий са учили в Магнаурската школа, но там няма факултет по славянска филология, тоест и там не биха могли да го научат.

Единственият начин е да го знаят от семейството си, а очевидно и баща им, и майка им са били българи. А и затова си има изрично сведение в думи на Кирил. Когато го питат защо се занимава с тази работа, той казва: „Аз произхождам от благороден род, приближен на царя“. По това време има само един цар в Европа – българския, другите владетели са императори.

Така че и спорът за произхода на братята е излишен. Той е малко изкуствено създаден и осъвременен покрай политическата обстановка на Балканите. Националните държави Гърция, Сърбия, България, спорят за братята Кирил и Методий.
Тук искам да кажа, че бъркаме и когато обявяваме Византия за гръцка държава. Това е станало някъде през Възраждането, тъй като българите тогава са водели борба със Вселенския патриарх, а той се смята за последната жива частица на Византийската империя.

Византия не е гръцка държава и това и самите гърци си го пишат. Тя е държава на християнството. Тя е построена не на етнически, а на религиозен принцип. Тоест, в нея е проектирано Божието царство на земята. То е едно, а официозната доктрина и проекцията му на земята трябва да бъде една християнска държава. В тази страна мирно съжителстват гърците, арменци, грузинци, българи…

– Мислите ли, че трябва да има закон за българския език?

– Откровено казано, няма нужда от закон за защита на българския език. Имам ясно мнение по този въпрос и ще ви обясня защо. Със закон не се спира  взаимообменът между езиците.
Преди дни излезе речник с новите български думи след 1989 г. Той съдържа над 5 000 нови попълнения. Тоест само за 20 години тези думи са  „нахлули“ в нашия език. Такива процеси е имало и в миналото, още от средновековието – в речника ни са навлизали турцизми, аваризми и т. н., в зависимост от това кой народ е влязъл на българска територия.

Добре, ще издадем закон и вместо „имидж“ ще казваме „образ“. Обаче може ли със закон във време на демокрация да се определи как да се напише определено изречение? Не може.
Вече станаха твърде много глобите – за цигарите например, а сега и за езика.

Мисля, че това е въпрос на българско съзнание – да използваме българското съответствие на една дума.
И ще дам един пример – веднага след 10 ноември вестниците започнаха да използват отдавна изчезналата от българския език турска дума „илач“ – „Илачите поскъпнаха“ и т. н. Това си е турска дума, изкуствено върната в обращение.

Всъщност колебая се, трябва ли да има подобен закон, или не.
Мисля, че също като закона за пушенето, ще бъде трудно изпълним и само ще се налагат безсмислени санкции на хората.
Въпросът по-скоро е защо културни хора в България – тези, които пишат, издават вестници, говорят по телевизията, не използват българските думи. Няма да изглеждат по-малко учени, нали?

– Вие наблюдавате отблизо и обществения живот. На какъв език говорят примерно депутатите в Народното събрание?

– Те са с различно интелектуално и образователно равнище и всеки говори по своему. Не мога да им дам обща оценка. Някои говорят много добре, други – не толкова. Което не означава, че казват непременно нещо по-смислено. Защото, ако човек реши, може да говори красиви думи, без никакво съдържание.

– Какво е отношението на вестниците към българския език?

– Доста безотговорно отношение имат, тъй като те искат да говорят, за да могат да бъдат чути, на разбираем роден език. И както правят някои политици, според мен напълно съзнателно, стесняват речниковия запас, с който се борави в един вестник.
Някои радиостанции например казват, че работят с максимум 1500 думи, за да могат да бъдат разбирани от хора, които не знаят добре съответния език.

И много медии в България постъпват така в момента, като боравят със сравнително малък речников запас, въвеждат разговорния стил, в което няма нищо лошо, стига да използват цялото богатство на езика.

Такива са времената.  Пазарът отхвърля тези, които искат да бъдат по-интелектуални, тъй като тогава пък словото им достига до по-тесен кръг от хора.

Източник: Десант