Теорията за съществуването на поколение с по-специални заложби се заражда още в 80-те години на XX век. Тогава започва да се смята, че децата, които се раждат с наближаването на новия век, са по-специални, по-надарени, с повече насоченост към природата, със свръхестествени способности. Такива, които ще им помогнат да бъдат предводители на едно ново поколение, годно да живее в един нов, по-възвишен свят.
Наименованието не е избрано случайно. Наричат ги индигови, защото се вярва, че аурата им е индигова. А за хората с такъв тип аура се смята, че са свързани с божественото, че са духовни учители, че имат способности за телепатия и регресия в минали животи.
Понякога способностите на децата индиго плашат родителите
Някои от хлапетата споделят спомени от минали животи, разказват истории за свои предци, които лично не са познавали, общуват с духовни същества, твърдят, че виждат ангели.
Други деца нямат чак такива крайни изживявания или поне не го признават. Те просто са по-интуитивни, по-чувствителни и често долавят настроението на околните. Те са тези, които успокояват родителите в трудни моменти, те са тези, които гушкат и казват: „Не се притеснявай, всичко ще се оправи!“. Тази разменена роля на родители-деца също не е случайна. Вярва се, че именно тези нови индигови деца са предводителите към нова епоха на хармония и по-осъзнат живот. Смята се, че те са учителите на възрастните, те са родителите за по-големите.
Съществува теория, че индиговите деца имат такива специални заложби, защото те за разлика от повечето хора, умеят да пазят опита и мъдростта си, натрупана в предишни животи. Затова понякога дечица на по 5-6 години говорят като възрастни и често ни стряскат с философски фрази. Вместо да се смеем, е добре да им обръщаме повече внимание и да се вслушваме в тях.
Според някои духовни учители, много от децата с поставена диагноза аутизъм, всъщност са индигови личности, които нямат нужда от езика като средство, за да общуват, защото използват телепатия и интуиция.
Но това не може да бъде разбрано от родителите и лекарите им и те ги подлагат на лечение и начин на живот, който е тормоз за тях.
Друг проблем е, че тези деца са по-чувствителни, по-сетивни и те не могат да оцелеят в среда на лицемерие и пошлост, защото виждат и усещат всичко, а това често е прекалено голям товар. Тези деца осъзнават, че са различни, но тъй като не могат да приемат да се подчиняват на правила и ограничения, често странят от връстниците си или се борят всячески срещу обществото. Нерядко, макар и специални, те остават неразбрани, отхвърлени и затова се затварят в себе си. А заслужават да бъдат обичани и приемани каквито са.