Един от рождените ми дни отбеляза повратна точка: бях бедно селско момиче и в града имаше много прекрасни стоки, изложени на витрините, от красиви по-красиви. Чифт сандали привлякоха вниманието ми и не можех да спра да се представям в тях, крачеща из града, център на цялото внимание.
Един мъж се опита да привлече вниманието ми. Игнорирах го, докато се опитваше да ме покани на кафе, вместо да се взирам през витрините на магазините.
Той забеляза какво гледам и след това ме попита на шега дали можем да отидем на среща, ако ми подари сандалите. Отговорих с „да“, без много да се замислям колко глупава и лесна трябва да съм изглеждала в очите му.
Тогава си припомних, че е рожденият ми ден и че дължа на себе си да прекарам малко време с привлекателен и достоен мъж. Вече му бях съобщила новината, че родителите ми са починали, когато довърших кафето и парчето торта в неговата компания.
Това важеше за баща ми. Но „погребах“ майка си, без да се чувствам ни най-малко виновна за това. Тъй като ме напусна като бебе, вече я бях отписала като мъртва.
Опитах се да накарам Явор, така се казва странният човек, да ме съжали и мисля, че успях. Оттам тръгнаха нещата. Редовно излизахме винаги, когато посещавах града.
След сандалите той бавно ме покани в дома си и ме засипа с подаръци.
Спах с него не заради тях, а защото го харесвах и глупаво смятах, че той, който е богат, осигурен и емоционално стабилен в сравнение с мен, може и да ме хареса и от това може да излезе нещо по-голямо.
Аз обаче се държах като глупачка и забременях.
Бях готова да чуя, че иска да направя аборт, че ме напуска или че се разделя с мен.
Най-големият шок беше, когато Явор поиска да живея с него и да отгледаме заедно детето.
Оженихме се преди да родя бебето.
Точно когато повярвах, че късметът е на моя страна, майка ми „възкръсна“, за да разбие всичко.
Тя разбра местоположението ми чрез жител на селото от което съм родом. Похвалих се с това на двама съседи.
Явор разбра, че съм го излъгала и побесня. Той ме предизвика, като ме попита дали и баща ми няма да излезе от гроба, който изкопах и за него. Накрая ме накара да взема тъщата и всичките си неща и да напусна къщата му.
Върнах се да живея на село при баба и дядо. Трябваше да отгледам бебе сама, след като принудих майка ми да напусне, и бях напълно неподготвена.
На Явор му стана мъчно и ми предложи да се съберем отново.
Глупаво мислех, че той може да ми прости и да започне отначало. Вярвах, че съдбата ми дава преврат в любовта.
Влюбихме се отново и не след дълго отново забременях.
Бяхме значително по-бедни, защото той фалира, но животът ни беше доста спокоен.
Струваше ми се, че ни е писано да прекараме златните си години заедно. Явор ме увери, че неуспехите ни не са по вина на никое от децата ни, така че се отнесох към третата си бременност като към първа.
Търсеше втора, по-добре платена работа. Щеше да напуска къщата преди зазоряване и да се връща след мръкване; парите не бяха много, но ме караха да се чувствам в безопасност. Тревожех се за децата, къщата и болните му родители. Често, докато се прибереше вечерта, аз вече спях. Първото нещо, което ме събуди, беше осъзнаването, че съпругът ми не лежи до мен.
Явор обяви един ден, че напуска България, защото работи по 15 часа за стотинки и защото старите му кредитори, на които дължи много пари, са предприели неприятни действия по негов адрес. С други думи, да се скрие за известно време в чужбина е добра идея. А аз, глупачката, дори не се усъмних в неговите думи. Освен самолетен билет до Испания, една случайна среща ме отведе и до жената, с която се виждаше от години…
В крайна сметка останах сама да се грижа за три деца и двама възрастни – неговите родители…
Гергана
