Отидох на командировка, а като се върнах родителите ми бяха изгонили моето семейство…

Като дете със семейството ми живеехме в голяма мизерия. Баща ми беше комарджия и често губеше пари на комар, но майка ми го обичаше много и търпеливо понасяше всичко. Заради бащиния порок, ходех на училище със скъсани дрехи и обувки, а за играчки не съм и мечтал.

Когато нямаш какво да ядеш, играчките за последното нещо, за което можеш да мечтаеш. Завърших училище, а по-късно и университета. След време получих възможност да започна работа в голяма търговска работа и с времето от обикновен работник, се издигнах в мениджър на клона. Купих си апартамент, кола, дори помагах финансово на родителите си. На едно парти, организирано от приятели, срещнах бъдещата си съпруга – Мария. След година бурна връзка, двамата се оженихме, а по-късно ни се роди и прекрасна дъщеря.

Майка ми не остана доволна от женитбата ми, защото вече съпругата ми отговаряше за парите, а тя не им позволявашеда харчат излишно. Веднъж заминах в дълга командировка, но когато се прибрах у дома, не намерих жена си и дъщеря ми. Тогава родителите ми казаха, че Мария откраднала всичките пари, които държах в касата, и ме напуснала заради друг мъж. Знаете ли, повярвах им! Изминаха шест месеца, а аз не можех да се възстановя от шока. За да ме подкрепят в трудните моменти, майка ми и баща ми се преместиха да живеят при мен. Една вечер, докато се разхождах унил по улиците на града, съвсем случайно срещнах Мария. Ядосан я попитах как върви семейният й живот с новия й съпруг, но вместо да ми отговори, тя ме запита как съм аз и любовницата ми. От дума на дума, двамата разбрахме, че сме станали жертви на жестока интрига.

Още същата вечер прибрах отново вкъщи жена си и дъщеря ми. Притиснати в ъгъла, родителите ми си признаха, че баща ми е загубил жилището им на карти и с майка ми се оказали на улицата. Тъй като нямало къде да живеят, а не искали да делят един покрив заедно с жена ми, те скроили тази долна лъжа. Бях им бесен, че с такава лекота се опитаха да ми разбият семейството, без да се замислят за малката ми дъщеричка. Въпреки гнева си, им наех квартира, но им казах, че отсега нататък да забравят, че имат син и внучка. Оттогава не поддържам връзка с тях. Аз нямах хубаво детство, а те решиха да лишат и детето ми от нормален живот. Старая се да дам на дъщеря си много любов и да има това, което аз не съм имал. Никога няма да им простя на родителите си, че прокудиха семейството ми от моя дом.

Източник: lichna-drama

loading...