Преподобна Стойна е казала.. Дай на човека свобода и ще познаеш Духа му

„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете.” – казва Ванга за Преподобна Стойна.

Повече от 80 години след смъртта ѝ нейното име отеква като чудо и упование за хората от цяла България. Сляпата светица Преподобна Стойна така и не получава признанието на официалната църква, но това ни най-малко не спира безбройните вярващи в чудесата ѝ да идват в запазената одухотворена стаичка в черквата „Св. Георги” в малкото село Златолист.

Срещаме се с Неда Антонова – писател, драматург и журналист, автор на осемнайсет романа, някои от които превеждани на френски, руски, чешки и полски. В книгата й „Съвършената” тя пише: „Преподобна Стойна е пратеник на Бога – за спасение на вярата. Тя е висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, Преподобна Стойна е изпратена за изпитание на пътниците, които си отиват и за надежда на пътниците, които идват.

Който не е посетил скромната й собичка в черквата “Св. Георги Победоносец” и не е стъпил в двора, където е гроба й, ще умре без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори.”

Г-жо Антонова, как ви промени книгата „Съвършената” за Преподобна Стойна, която написахте, казвате че за вас това е едно приключение на духа, че ви отвежда в други измерения?

Всяка дейност променя оня, който я извършва, най-малкото поради това, че докато работим, остаряваме. Но когато става дума за докосване до невидимото, там промените са  извършват в обратна посока: духът се обогатява, окуражава се и се изпълва със сила и вяра. След завършването на книгата, аз имах по-широка и задълбочена представа за границите и възможностите на човешкото.

Вярвам във Висшия Разум и във великата роля и предназначение на всяко човешко същество. Затова не мога да приема, че всеки от нас е дошъл на този свят само веднъж, живял е, както е могъл, направил онова, което собственият му ум и обстоятелствата са позволили, понякога дори убивал, друг път спасявал човешки живот… и толкова. Човекът е подвластен на общите природни закони.

”Няма дърво, което да е посадено, за да даде плод само веднъж,

а после да умре и да се превърне в пръст. Умират листата му, но енергията му се съхранява до следващата пролет. Благодарение на този кръговрат днес имаме Байкушевата мура и стария чинар в Златолист край гроба на Преподобна Стойна – връстници на българската държава. Щом дадено явление е възникнало веднъж, то е в състояние да се повтаря много пъти. Иначе всички усилия по сътворяване на света и човека ще изглеждат случаен експеримент, удовлетворяващ някакъв временен, макар и неизвестен на нас висш импулс. Човекът не е нито толкова съвършен, нито толкова отчайващо примитивен, че да му бъде отнета възможността за развитие. А по този повод Преподобна Стойна казва:

„Още от малка се досещах, че душата е нещо като вода,

дето върви що върви по земята, а подир се възнесе към небето и после се върне – я като дъжд, я като сняг, а като градоносен гняв Божий… Затуй обичах да гледам как вали. Виках си: душата на земята се връща.”

В село Златолист много хора се променят, озарени са и разрешават въпроси, които ги вълнуват, какви трансформации се случват там?

Не съм имала трансформиращи усещания, но хора, на които вярвам, са ми разказвали за лични преживявания, които изглеждат странни на фона на обикновеното ни съществуване. Като имаме предвид енергиите, които витаят, а понякога бушуват на това особено място, естествено е те да се отразяват и върху човека. Пресата е пълна с разкази и преразкази по темата. Казват, че са много добрините, които е направила за хората. Може би една от най-впечатляващите е, че е събудила дете от кома. Казват, че чудото станало, след като Преподобна Стойна му е чела молитви около половин час. Друга история гласи, че е помогнала и на дете, което е имало болест, от която кожата му се втвърдява и напуква, освен това губи пигментация. Според лекарите това състояние е нелечимо. Родителите на детето решават, че трябва да заведат отрочето си там – отиват и преспиват в църквата. Резултатите не закъсняват – след 15 дни болестта започнала да регресира, 3 месеца по-късно болестта вече била изчезнала

Как се стигна до написването на книгата, през какъв път преминахте, споделяте, че не авторът избира темите, а те него?

При всяка нова книга пътят е друг, различен от този при предходната. При работата ми над „Съвършената Преподобна Стойна” се сблъсках с две почти непреодолими препятствия: липсата на достоверна информация и боравенето с езотерична лексика, формулираща душевни и физически състояния, които аз лично не бях преживявала.

По-голямата част от времето ми беше заета с изучаване природата на тези състояния, за които подробно разказват други феномени, някои от тях със световно значение – Нострадамус, Света Тереза Авилска, Едгар Кейси, Учителят Петър Дънов. Като имах предвид, че мястото на Преподобната е сред тях, първо направих паралел между Стойна и  изявените световни  пророци. Открих, че тя по нищо не им отстъпва в своите възможности.

Преподобна Стойна е била изключителен феномен, сравнявана е с Нострадамус, Тереза Авилска, която е левитирала, какви способности още е имала тази уникална жена?

Най-уникалната й дарба е била способността й да се телепортира, демонстрирана пред свидетели. Това е ставало непременно пред хора с духовна отдаденост и религиозно съзнание, които са вярвали, че човешките възможности, вселени от Твореца в обикновеното ни земно тяло, са безкрайни.

Тя самата казва за способностите си следното: „Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за дълго време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят… Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота”.

През какво е минала душата на тази жена-светица, както я наричат?

Стойна е била неграмотна, искала е да остави подробни спомени за своето житие и за духовните си изпитания и домогвания и се е опитала да диктува на клисаря при църквата „Свети Георги” в Златолист, но той самият  е бил слабограмотен, та резултатът на  този опит за мемоари е  несполучлив и от него трудно би могло да се изтръгне определена езотерична информация. Така че едва ли някой би могъл със сигурност да твърди за онези съкровени движения на душата и възможности на Духа, които тя е притежавала.

Достатъчно е човек да допусне, че не е сам във Вселената, че всичко е видимо, но не за всички и че има хора, които идват при нас и живеят с нас като предвестници на онези човешки възможности, които след векове нашите далечни правнуци ще владеят като част от своето ежедневие. Това е Стойна, а и другите феномени – предвестник на далечното бъдеще на човечеството.

Съвсем основателно Преподобна Стойна е била наричана светица. Със своя начин на живот и духовните си качества тя напълно съответства на това понятие.

Повече от 80 години след смъртта й, нейното име отеква като чудо и упование за хората от цяла България, на какво се дължи това?

Човешкият живот никога не е бил лесен. И човек винаги се е нуждаел от опора в нещо – митична личност, бог или богове, предсказания за по-добро бъдеще – за да може да понесе полагащата му се тежест на битието. Колкото по-трудно става да се живее, толкоз повече необходимостта от надежда в Някого расте. „Вяра, вяра е нужна!” – казвала е Стойна. И съветвала:”Нахранете душите си с вяра и те ще пораснат и ще станат силни!”

Сляпата светица така и не получава признанието на официалната църква, защо?

За да бъде канонизирана Стойна, необходимо е гробът й да бъде отворен и ако се установи, че костите мироточат – т.е. от тях изтича миро и благоухание – може да се започне процес на канонизация. Но самата Стойна категорично е забранила гробът й да се отваря. Имало е опит от нейни съселяни да го направят тайно, но единият полудява, а другият скоро след това  е намерен убит.

Как Преподобна Стойна е лекувала хората?

С билки, с молитви и с внушаване на вяра в Бога и неговата доброта и милост към човека. По думите й –

”прошката е Боговото в човека”

Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му”, са точните думи на Съвършената.

Какъв е бил характерът на Съвършената?

Според съселяните й,  някои от които вече напуснаха този свят, Съвършената е била  изключително благороден човек, прощавала е греховете на другите към нея, съветвала ги е как да живеят в мир помежду си и в мир със себе си, предсказвала е добри дни за България и така е обнадеждавала хората в трудните години на Балканската и Първата световна война.

Вярвала е в доброто и всячески се е стараела да  придаде  вярата си и на онези, които са търсели духовната й помощ. Казвала е, че най-много се пази от това да не придобие каквото й да е имане, защото бедността винаги ни е достатъчна, а богатството все ни е малко.

Какво е предрекла за България и българите?

Светицата е вярвала, че България ще пребъде във вековете, независимо от изпитанията, които народът преживява. Казвала е също, че ще дойде време, когато земята ни ще опустее откъм хора, но много от тези, които са я напуснали, ще се върнат и ще я възкресят. Да се надяваме. Никога не е предвещавала смърт, дори когато я е виждала. Вярвала е, че макар и много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.

Имала ли е любов в живота си?

Тя споделя, че никой не я е поискал за жена. Казва, че дори никой не й е пошушнал, че я обича. „Знаех, че ми бе съдено да помагам на стотици страдалци и с радост го правех, но не разбирах защо ми бе отказано да позная любовта такава, каквато вие я преживявате. Много хора ми се възхищаваха, прегръщаха с благодарност нозете ми, но никой мъж не докосна сърцето, нито гълъб – кротката ми утроба…

Попитах Брат си – свети Георги Победоносец,– а той:

”Любовта е за бедните духом! Най-голямата любов се дава на най-ощетените откъм дух. Не я чакай!”

Каква е била мисията й?

Да подготви съзнанието на народа ни за бъдещето.

Казват, че и днес се случват чудеса в село Златолист?

В църквата в Златолист има над сто дебели тетрадки, изпълнени с благодарности от хора, които са преживели изцеления или  чудеса  в стаичката на светицата или край гроба й. При желание всеки би могъл да разгърне  и прочете тези свидетелства.

Последното ви прозрение за живота?

Животът е  възможност. От нас зависи в какво ще я превърнем – в подарък или в наказание.

Народната светица лекува и до днес

Плоча в храма “Свети Георги” в село Златолист, близо до Сандански и Мелник, сбъдва желания и има лечебна сила. Каменният къс е на преподобна Стойна –  пророчицата, за която Ванга казва, че е три степени по-силна от нея. Също като петричката врачка, преподобна Стойна ослепява. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, което уврежда зрението й. След това се появяват ясновидските и лечителските и способности.

До 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Тогава насън й се явява свети Георги, който й казва да копае в двора, където намира негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 г. Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение.

След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва от село Хазнатар, Серско в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма “Св. Георги” в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г. в пост и молитва.

Днес ръбовете около плочата са запълнени със стотинки. Навсякъде из църквата има панички, в които хората оставят по нещичко пред светците. Дясната част от иконописа е окаяна. Стените са опушени и черни, трудно се различават изображенията. Зад масивната стара врата при входа има няколко малки стенописа. Казват, че Стойна много е помагала, продължава да помага и днес от многобройните икони. Затова и всеки човек пристъпва прага й с ново листче в ръка и му търси място, за да бъде изпълнено единственото желание – да има здраве. Отвън пред стаичката човек може още да пообщува с преподобната. Сядаш и започваш да пишеш писмо с молба до нея. Според поверието, всичко можеш да й кажеш, да я помолиш и това ще си остане само между вас двамата.

Там, близо до Петрич, в село Златолист, по нейно време назовавано Долна Сушица, е сгушена църквата „Свети Георги”, където прекарва последните 20 години от живота си Стойна Димитрова. До гроба на отеца, който я е приютил, е и нейният. Хиляди хора минават през храма, кой от любопитство, а повечето от нужда. Чудесата, казват, се случват и днес. За обикновените хора тя е светица. Из Петричкия край още се носят легенди за живота и невероятните неща, сътворени от Стойна: как е примирала и „шетала при Бог”, левитирала, докато се моли, и виждала бъдещето, церила нелечими болести, живеела скромно и тихо.

”Обич, обич требе на ората. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…”

Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани по заръка на самата ясновидка. Тя започва да диктува своите поророчества четири дни преди да умре в църквата “Свети Георги” в Златолист. Ясновидката е знаела точната дата на своята смърт – 22 декември 1933 г. Затова заръчва при нея да дойде момиче от Самоков на име Бояна, което да запише думите й.

Преподобна Стойна предсказва смъртта на цар Борис III. След опита за убийство на монарха в Арабаконак и след атентата в храма “Света Неделя” Преподобната казва на Богомолците в Златолист: “Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него куршум не лови”. Пророчеството е направено през 1925 г., а Борис III умира през 1943 г.
Преподобна Стойна и Ванга са имали особена духовна връзка. Приживе Вангелия преспивала веднъж годишно в стаята на Преподобната в храма “Свети Георги” в Златолист. Именно пророчицата от Петрич поръчва и паметника за гроба на Стойна.

През 1933 г. Стойна казва пред семейството на Костадин Георгиев:

“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…”

“Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете – на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае… Айде идете си добри ора и се молете на Бога…”

Хиляди ангели, архангели и духовни същества пазят мястото в Златолист

Във и около всички манастири, църкви, свети места има много ангели. Малката стаичка – мястото, където е живяла Преподобна Стойна в с. Златолист, има най-много духовна защита – стотици хиляди ангели, архангели и духовни същества пазят и помагат на тези, които са потърсили помощ свише. Причината се дължи на това, че народната лечителка и проницателка е притежавала изключително силни възможности и много висок дух със свещена мисия.

С молитвите си тя е измолвала допълнителна защита и помощ за България. „Всеки път, като вляза в стаичката й, усещам чудната й ангелска енергия, виждам я коленичила на земята и ясно чувам молитвите й. Усещам и силното присъствие на св. Георги, който заедно с архангелите Рафаил и Михаил е един от водачите и закрилниците й. Любовта и силната лечебна енергия на Преподобна Стойна са тук, ще усетите любовта й в стаичката й, в храма на св. Георги и под чинара, който е на близо 1300 години”, казва Нели Конуей. Не е случайно, че толкова много чудеса се случват на решилите да преспят тук. Някои имат видения, други напълно оздравяват след молитвите за помощ от светицата, много бездетни семейства се сдобиват с рожба.

Източник: portal12