Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първият ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден.
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
„Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка.
Така е и с раната, направена от думи. Тя причинява не по-малко болка.“
Източник: obekti