Притча за думите и пироните! Ето така трябва да възпитаваме децата си!

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първият ден той забил 37 пирона във вратата.

През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден.

Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.

Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.

Отишъл при баща си и му казал новината.

Тогава бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение.

Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.

Бащата го завел при вратата:

“Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди.

Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка.

Така е и с раната, направена от думи. Тя причинява не по-малко болка.”

Източник: obekti