Притча за слепеца, който вижда всичко

Обичал един пътешественик да открива необичайни неща. Затова никога не се задържал за дълго на едно място. Обикалял от село в село, от град на град да търси интересни истории и хора.

Пристигнал той в малко селце в планината. Срещнал две деца на пътя и ги попитал:
– Има ли нещо специално във вашето село?
– Не знам – отговорило едно от децата. – Ако има нещо такова, то слепият дядо, който вижда всичко ще знае. Него трябва да питаш.
– Сляп, който вижда всичко ли? – наострил веднага уши пътешественикът. – Къде мога да го намеря?

– Ей там, на края на пътя е неговата къща – посочило нататък другото дете.
Забързал пътешественикът натам. Какво ли било това чудо – слепец, който вижда? Замислил се той обаче, дали пък децата не са си направили шега с него? Решил да провери тая работа. Ако наистина имаше такъв дядо, и другите хора от селото щяха да знаят за него. Похлопал на вратата на най-близката къща.

– Къде е къщата на слепия, който вижда всичко? – попитал той стопанката.
– Ей тази по-нагоре по улицата – посочила жената.
„Брей, наистина имало такъв старец! Какво ли е това чудо?” – зарадвал се пътешественикът.
Пристигнал той пред дома на слепия и почукал. Не след дълго вратата се отворила. На прага стоял старец с празен поглед.

– Ти ли си слепият, който вижда всичко? – грубо попитал търсачът на необичайни истории.
– Аз съм – кротко отвърнал човекът.
– Разкрий ми тайната. Как така си сляп, а всичко виждаш?
– Няма никаква тайна, синко – все така кротко отговорил старецът.

– Хайде да се разходим из селото, че да се убедя, че не ме лъжеш.
Тръгнали двамата по поляните и пътешественикът решил сам да изпробва колко може да вижда слепият. Изпреварил го и сложил камък точно пред него. Спънал се старецът, мъжът го подхванал и казал:
– Уж всичко виждаш, дядо, а в един малък камък се спъна.– Всичко виждам аз, синко – отговорил той.

Повървели още малко и на търсачът на истории му хрумнало пак да изпробва слепия. Видял една голяма локва и го повел право към нея. Нагазил старецът до колене в калта.
– Ех, дядо, уж всичко виждаш, а целия в кал стана – подигравателно подвикнал пътешественикът.
– Всичко виждам, синко – казал отново слепият.

Повървели още малко и мъжът решил да даде на стареца урок. Нямало нищо специално в слепотата му. Подложил крак, спънал се дядото и паднал. Засмял се търсачът и рекъл:
– Ех, дядо, защо лъжеш, че всичко виждаш? И хората от селото ти вярват. Та ти си напълно сляп!

– Всичко виждам, синко! – отново казал старецът. – Не са ми нужни очи да видя лъчите на слънцето, уханието на цветята, полъхът на вятъра, песните на птичките, ромонът на реката. Не са ми нужни очи, синко, да видя и грозотата в човешката душа. Тя е най-очевидна.

Вижте повече за Силвия Жекова и още статии от нея

Източник: gnezdoto.net