Проф. Лукашак разкри дивото растение, което пази от всякакви болести и носи отлично здраве!

Диво растение пази от болести.

Професор Йежи Лукашяк, доктор по фармацевтични науки от Гданската медицинска академия, публикува в сп. „Zyj dlugo” заключенията от своите дългогодишни наблюдения върху механизмите на действие на андийско растение – вилкакора. Известни са над 60 вида от тази лиана. Само няколко от тях обаче съдържат високи нива на оксиндолови алкалоиди, които имат благотворно действие върху човешкия организъм.

В своите изследвания върху вилкакора професор Лукашяк установява начина на действие на вилкакора, известна още като котешки нокът, върху имунната система и механизмите за нейното мобилизиране.

Той стига до извода, че значение има нееднородното разпределение на електроните в пръстените на оксиндоловите алкалоиди, съдържащи се във вилкакора.

Това разпределение въвежда молекулите на алкалоидите в състояние на леко трептене, което принуждава макрофагите към по-висока активност. Вследствие на това имунната система пази по-добре организма от вътрешни и външни влияния – от вредното действие на вируси, бактерии и свободни радикали, увреждащи клетките и водещи до тяхното израждане и ракови заболявания.

Огромно значение за специфичните съставки на вилкакора има средата, в която тя расте.
Дивата Амазония с почва, богата на безброй разнообразни субстанции, и Андите, които имат кристално чист въздух. В девствените амазонски гори, в които расте вилкакора, има огромно количество разнообразни растения и всяко се стреми да заеме по-добро положение. За да оцелее, лианата вилкакора трябва да пълзи колкото се може по-нагоре към слънцето. Тя е развила по стъблото си специфични шипове, които й помагат да се захваща и пълзи нагоре.

Соковете, които текат в лианата, са богати на мощни биоактивни съставки.
Те я правят изключително издръжлива и силна. Затова тя може да достигне до 30-35 метра височина. Освен това амазонската джунгла изобилства на безброй плесени, гъби и микроби, с които вилкакора трябва постоянно да се бори, за да оцелее. Така средата е оказала огромно значение за еволюцията на вилкакора. Тя е развила специфичен химичен състав, осигуряващ й здравина и сигурно развитие в сложната екосистема на амазонската джунгла, където най-силните побеждават.

Повече от 20 години професор Лукашяк създава рецептурите на продуктите Вилкакора с различни концентрации на оксиндолови алкалоиди, основавайки се на тяхното противовъзпалително и антиоксидантно действие. Антиоксидантите във Вилкакора защитават клетките от оксидативен стрес и увреждане. Оксииндоловите алкалоиди подпомагат функциите на имунната система и възстановителните процеси на организма при химиотерапия и лъчетерапия.

Наличието на оксииндолови алкалоиди и тяхното определено количество в капсулите гарантира и ефекта от приема на продукта. Обикновено екстратираните субстанции са от около 2 грама изсушена вилкакора (котешки нокът) за една капсула.

Най-важна характеристика на вилкакора е нейната универсалност.
Тя може да се приема през всички сезони на годината. През есента и зимата може да се използва като имуномодулатор за подобряване на имунната защита на организма. А през пролетта и лятото, когато сме физически по-активни, можем да се възползваме от способността й да спира синтеза на фактор TNF-alpha, имащ отношение за възпалението на ставите. Благоприятното й въздействие върху здравето на ставите и имунната система са описани и в изявления на европейската организация EFSA.

Силата на вилкакора била известна от стотици години на индианските племена. По време на дългите преходи през джунглата те пиели водата, която се събирала в стъблото на лианата. Забелязали, че след като я изпият, се чувстват по-добре. Започнали да правят отвара от стърготините на стъблото и бързо разбрали, че тя им помага при болки в гърлото, мускулите и ставите.

Днес Вилкакора (Uncaria thomentosa) има специално място в амазонската фармакопея, благодарение на многостранното си действие. Местното население я нарича „рara todo”, което означава „за всичко”.

По материали на Вит Романовски в сп. „Zyj dlugo”, март 2018

Източник: Lekuva.net