Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата у нас. Това става ясно в становище на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Затова от АИКБ настояват Народното събрание на Република България в най-кратък срок да отмени неадекватния член 244 от Кодекса на труда.
„Подчертаваме още веднъж, че нашите позиции и искания не са основани на корпоративен егоизъм от страна на работодателите, а от необходимостта този важен икономически показател – минималната работна заплата за страната – да отразява действителните икономически реалности и да бъде адекватна, каквато е и препоръката на европейската директива“, се казва в становището.
От организацията подчертават, че средната брутна месечна работна заплата (СРЗ), използвана за изчисляване на минималната, не е основна, а брутна и обхваща множество допълнителни плащания, пише Pariteni.bg.
Съгласно член 244 от Кодекса на труда основната минимална работна заплата трябва да съставлява половината от средната брутна работна заплата. Досега в обсъжданията за размера на МРЗ се използваше един основен параметър – размерът на брутната средна заплата, съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ). Благодарение на настойчивостта на ръководството на АИКБ и готовността за сътрудничество от страна на НСИ, вече разполагаме с детайлна информация за структурата на СРЗ, която позволява по-задълбочен анализ.
Какво показва анализът на данните?
Изчислената съгласно методологията посочена в чл.244 на КТ брутна средна заплата е в размер на 2 154.58 лв., като тя се формира от слените елементи със съответния принос:
– Основна заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и платен престой – 1 677.50 или 77.86 % от брутната СРЗ;
– Възнаграждения над основната заплата (например, надбавки за извънреден труд и премии съобразно системите за заплащане) – 239.08 лв. или 11.10 % от брутната СРЗ;
– Допълнителни и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС), други закони, колективни или индивидуални трудови договори – 237, 92 лв. или 11.04 % от брутната СРЗ;
– В това число: възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит 125.25 лв. или 5.81 % от брутната СРЗ;
Ако неправилната формула на чл. 244 бъде коригирана, така че основната минимална заплата да не бъде определяна от несъпоставимата величина брутна заплата, а от съпоставима величина от същия характер основна средна заплата, която е 1 677,50 лв., то изчисленият размер на основната минимална работна заплата за 2025 г. = 50% от основната средна заплата трябва да бъде 838,75 лв.
Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник, посочват от АИКБ. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната брутна месечна работна заплата. Общо с около 3 милиарда лева е увеличен годишният размер на доходите от трудови възнаграждения заради неправилното отчитане и деклариране на доходи от ДУК в НСИ за фонд „Работна заплата“.
Данните са официално публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и обхващат обществения и частния сектор, както и общото ниво за страната. От тях и извършените изчисления се установява, че ако се вземе предвид разликата между средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) с и без включването на доходи от договори за управление и контрол (ДУК), СРЗ за 2023 г. в частния сектор би се намалила със 122,95 лева или 6,18%. Съответно – за 2023 г. за цялата икономика, СРЗ би се намалила с 92,21 лева или 4,58%. Поради отсъствието на работещи по договор за управление и контрол в обществения сектор тези данни не влияят върху СРЗ в този сектор.
По същество, ако при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) се отчете само основната заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и престой, стойността на СРЗ би намаляла от 2154,58 лева на 1677,5 лева. Съгласно формулата от член 244 от Кодекса на труда – МРЗ = 50% от СРЗ минималната работна заплата би се намалила от предложената от Министерския съвет стойност от 1077 лева на 838,75 лева. При отчитане на изкривяването, причинено от включването на доходите от ДУК в годишния фонд за работна заплата, размерът на МРЗ следва да бъде намален с допълнителни 38,44 лева, а действителният размер на МРЗ би възлизал на 800,31 лева.
От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) още при въвеждането на формулата МРЗ = 50% от СРЗ, размерът на минималната работна заплата е трябвало да бъде намален.
Асоциацията на индустриалния капитал в България като отговорна национално представителна работодателска организация отдавна е в съгласие със синдикатите, че намаляването на минималната работна заплата не е приемливо, независимо от обстоятелствата. В този контекст ние не настояваме за намаление на МРЗ, а просто посочваме, че член 244 от Кодекса на труда води до неправилно изчисляване на ОСНОВНАТА МРЗ. Поради това исканията за увеличаване на МРЗ до 1077 лева са несъстоятелни, посочват работодателите, пишат от пловдив24.бг.
