Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка – едната била неговата, а другата на Господа.
Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.
Това го разтревожило и запитал Господа: „О, Боже, Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо, когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам.“
Господ му отговорил: „Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!“
Източник: obekti