Свирят ли жените на гайда? момиче от Харманли изпълнява настръхващо “Девойко мари, хубава” (ВИДЕО)

10 часа тя е пяла и свирила на живо без почивка. На следващия ден пак била на сцената, която е покорила още на 5 годинки

Свирят ли жените на гайда? Оказва се, че у нас талантливите са единици. Историята на 33-годишната Владислава Христозова обаче е доказателство, че гайдата изобщо не е мъжки инструмент. Особено, когато жена, освен да свири, може и да пее.

Любовта към музиката Владислава получава в наследство от рода на Груйчо Дочев – тракийски певец, един от първите изпълнители на ансамбъл “Филип Кутев”. След като през 2014 г. той умира, тя поема по неговия път, тъй като в рода е следващият човек, който професионално пее “Баба ми, която е на 80 г., е част от самодейната формация в село Българин, която поддържа фоклора”, разказва младата певица.

Като малка Владислава непрекъснато е повтаряла на майка си, гледайки телевизия, че “иска да я заведат там, където пеят каките от екрана”. Така и става! На 5 г. тя вече е записана в школата за народно пеене към читалището в Харманли. На 6 г. започва уроци по пиано, ходи и на солфеж.

Как обаче се появява гайдата в живота ѝ? Копира от брат си Тихомир. Тайно му завижда, че той свири на музикалния инструмент. Учителят на Тихомир обаче ѝ казва, че гайдата не е женска работа и попарва мераците на малката Влади.

Тя не се отказва и когато заживява в Пловдив, с брат си тръгва на уроци при Мария Стоянова – първата българска гайдарка.

“За 11 ч при нея можех да свиря в дует с брат ми. Ходихме и по конкурси, разказва младата жена за скоростта, с която е усвоила техниките при свирене с гайда.

Всяко удоволствие си има цена. “В началото имах световъртежи, когато надувах гайдата. Бях на 11 г. все пак! Но успях, макар че повече стана от инат”, спомня си младата жена.

Първото ѝ официално свирене на гайда е в с. Широка лъка. Изпълнява с брат си “Хасковска ръченица” на Мария Стоянова. Печелят конкурса, като наградата им е 1 г. безплатни уроци по гайда.

За да се свири на инструмента, трябва упоритост, търпение и самодисциплина, споделя Владислава. И на шега добавя: “И да се знае, че комшиите няма да те обичат, докато репетираш”.

По време на свиренето с гайда трябва да се поддържа количество въздух, за да не пищи. “Затова се притиска с ръката и се надува. Най-сложното е в началото да изкарваш прави тонове”, описва чалъмите Владислава. След тийнейджърските уроци тя завършва Музикалната академия в Пловдив.

Сега вече, като пораснала, изобщо не е забравила гайдата. Напротив, носи я със себи си по всичките си музикални участия. Има парти агенция и основно се занимава със сватби.

Освен да свири, Владислава и пее. “В моя визитна картичка се превърна песента “Девойко мари, хубава”, която пея и свиря”, казва 33-годишната жена.

На сватбените тържества тя води изнесени ритуали, с които прави “въвеждане” на младоженците под звуците на гайда. С нея свири и брат ѝ. Двамата са облечени в носии.

“Песните, които са ми на сърце, са наследените от дядо Груйчо Дочев – “Дено мари”, “Ой, Петре, Петре”, “Рано ранила Грозданка” и други. Харесвам и странджански песни”, обяснява Владислава.

Нейният боен дух личи, когато е на сцена. 10 ч е пяла на живо с кратки паузи, като на следващия ден пак е имала участие. “Не се уморявам, не мисля за това, че съм изморена. Умората е състояние на ума, т.е. тя не съществува”, споделя вижданията си певицата.

Убедена е, че публиката не може да се излъже. “Хората се ориентират, когато някой се опитва да ги излъже. Много често ми се е случвало по участия да ми дърпат микрофона, за да проверят дали не пея на запис”, казва Владислава.

Източник: 24 часа