Беше като докосване от пеперуда. Първото ритниче. Първото осъзнаване, че се случва Чудо. Че ще се роди Щастие! Първото изместване на страха, че нещо може да се случи. Първото… общуване.
Всъщност, мислите между нас се случваха от първия миг на зачеването. Усещах го с всичките си сетива. Почувства го съзнанието ми.
Сам реши кога да се роди и сам ми нарече името си – сънувах сън, в който се чух да изричам: „Аз ще имам син и той ще се казва Георги.“ После сам отказа да суче и сам се ядосваше, че още не може да говори. На една година ми каза толкова много неща, на две вече откривахме нови светове, на три ме изумяваше с мъдростта си, на четири започна да прави магарии, на пет стана мой приятел, на шест стана мой учител, на седем… става ученик.
Сам започва да преправя пътя си, да търси приятелства, да прави компромиси, да разбира света…
Съчетал е цялата мъдрост на бабите си, цялата гордост на дядо си, чялата чувствителност на баща си и цялата моя сетивност.
Днес аз съм като пеперуда. Пърхам около него – все благодарна и все неспираща да си повтарям тихо:
Имам син, имам син, имам син!
Какво щастие, какво щастие, какво щастие!
Щастието със синовете е по-особено. То не е такова, като с дъщерите. Дъщерите са предани, благодарни, любвеобилни. Синовете рано ни отбиват от себе си, от непрестанния порив да ги целуваме, да им угодим…
Синовете са скитници. Омайници. Рицари.
Синовете са слабостта на майката, не силата. Точно за тях тя знае, че ще отидат при друга някой ден. Със сигурност ще отидат… И това е най-сладкото знание. Най-сладката жертва. Най-висшето осъзнаване, че животът не спира своя ход. И най-объркващото усещане, че един ден той ще е бъде до друга жена, сложил ръка върху корема й…
И тя ще почувства пърхането, като това на пеперуда…
Автор: Мира Добрева
Текстът е от Фейсбук страницата на Мира Добрева.
Източник: gnezdoto.net