Стара легенда разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между тях избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия.
Той се спрял и без да каже нищо написал на пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“
Продължили пътя си и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Този, който преди това получил плесницата, внезапно започнал да се дави, но приятелят му го спасил навреме. Когато се посъвзел, взел камата си и с нея написал върху един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
– Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
– Когато някой добър приятел ни оскърби, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но когато направи за нас нещо прекрасно и ни помогне в труден момент, трябва да го гравираме върху камъка на сърцето, където нито вятърът, нито времето може да го заличи…
Източник: gnezdoto.net